Психиатър дошъл при един мъдрец и го попитал:
– Как се справяш с неврозите?
– Аз се освобождавам от тях.
– Но как го правиш?
– Вместо да решавам проблема, унищожавам този, който го предизвиква.
– Как мога да убия своето его?
– Премести се от затвора на своите мисли в света на усещанията, – казал мъдрецът.

При тази процедура, движението на очите изменя посоката си в зависимост от температурата на водата. Тя се използва за диагностициране на увреждане на ухото или на мозъка. По този начин могат да бъдат намерени съсиреци, подувания, гноясване, и дори увреждане на нервите в самия мозък.
Студената вода се излива в ушния канал, само на едното ухо и очите правят бързи движения в отговор на усещането на вода в него. Ако ухото се пълни с топла вода, зениците трябва да се движат към ухото, настрани.
Този прост тест проверява дали е наред слуховия нерв в ухото и тези части от мозъка, които отговарят за баланса в тялото.
Ако зениците не реагират или се  движат хаотично, то пациента има проблем. Ако в ухото се налива студена вода, а очите не реагират както се очаква, проблема е много сериозен.
Този тест се провежда с хора, на които им се вие свят постоянно или на такива, които са взимали антибиотици и са загубили слуха си.
И въпреки, че теста е много прост, анализът на резултат е сложен и обикновено се прави с помощта на компютърни сензори за измерване движенията на очите.
След като тестът с водата разкрие отклонения, се правят допълнителни изследвания, за потвърждение на диагнозата.

Испанските учени са решили един много важен проблем за автоматичното разпознаване на марките бири. Те са създали „електронен език“ отчитащ с точността на разпознаване на марката до 81,9%. Устройството съдържа 21 сензора на йонселективни електроди.
Някои от сензорите селективно реагират на присъствието на някои катиони в течността: амониеви катиони, натриеви катиони. Други отрицателно заредени частици откриват нитратни йони, хлоридни йони и така нататък. Има и други сензори за определяне на специфичните съставки на бирата.
Събирайки информацията от всички сензори и сравнявайки ги с показателите от еталонната база данни, устройството може да установи с определена вероятност марката бира.
Автори на научната разработка от Автономния университет в Барселона, използват самообучаеми алгоритми с учител, за да се увеличи точността на разпознаване, съумявайки да постигнат резултат от 81.9%.
Появата на такива технологии означава, че в бъдеще могат да бъдат създадени роботи, които разпознават видовете бири. Или пък може да се използват в хранително-вкусовата промишленост за качествено дегустиране на продуктите.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.