Учител от едно средно училище в град Цюанчжоу от китайската провинция Фуцзян, забранил на учениците да идват на училище с вносни обувки. Даденото решение се аргументира с това, че в училище се идва да се получат знания, а не да се демонстрира благосъстоянието на семейството.

В решението се казва, че поведението на учениците, когато учениците се хвалят със скъпите си обувки и се сравняват помежду си, кой има най-хубавите, е в разрез със скромният начин на живот, който се опитват да внушат на децата в даденото учебно заведение.

В нововъведението има разпореждане, съгласно което, всички учащи се, от следващата седмица, трябва да идват на училище с обувки от местен производител.

Това съобщение било разпространено по социалната мрежа WeChat. Реакцията на родителите не била еднаква.

Някои от родителите намерили нововъведението достатъчно разумно и подкрепили инициативата на училищното ръководство. Те също смятат, че училището не е място, където трябва да се показват модни тоалети.

Друга част от родителите се чудели могат ли децата им да идват на училище с обувки от известни чуждестранни марки, като Nike или Adidas, които се правят в Китай.

Според оценката на Централната телевизия в Китай понякога спортните обувки с китайска марка са по-скъпи от вносните марки.

Така например, в китайския интернет магазин Taobao маратонките на известния производител Li-Ning достига цена 2030 долара, а маратонките с марка Nike можеш да си купиш за 44 долара. Истината е, че обувки от Li-Ning  в същият Taobao могат да се намерят и за 19 долара.

Т.е. принципа „вносна стока = скъпа стока“ не винаги е вярно.

Трябва да се отбележи, че ръководството на училището побързало да обяви, че учителят, който е изпратил съобщение до WeChat на „само отечествени обувки“ не е съвсем правилно разбрал издигнатата от училищното ръководство инициатива.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Какво е интересното на тази фотография? Изобилието от жици.

Това е 1888 г. с много, много жици.

Не е имало съвременна комуникационна техника, а само съвременна гама от кабели.

Нямало е култура на поставяне на кабели. В Индия и подобни страни от втория и третия свят и до сега могат да се наблюдават такива картини.

Ето защо кабелите за захранване и тези с по-слаб ток (телефон, телеграф) се прекарвали на принципа „от станцията към крайния потребител“.

BLITAB е разработил и демонстрирал на CES 2017 таблет, предназначен за слепи потребители.

Той има осезаем при допир панел, който работи на принципа на работа с брайловата азбука.

Приблизително ще струва около 500 долара.

Това ще бъде голямо облекчение за слепите и комуникациите им в Интернет,