Има страни, в които няма железопътни пътища. Не е, защото наоколо има само планини. Съгласете се, че понякога пред строителите на такива пътища стоят трудноразрешими задачи. Ако няма гори, а само ниски хълмове, преди изкачването на влака под колелата му посипвали пясък. Но това не винаги помагало. Тогава конструкторите решили да инсталират трета релса.
Какво е това? Както се оказа, това дори не е и релсите, а голяма метална рейка. Така заради планинския път е възникнала зъбчатата железница.
Такава релса се слага между обичайните релси. Подвижната железопътна конфигурация била оборудвана със зъпчати колела. Изобретателите са измислили различни видове зъбни предавки.
Благодарение на това изобретение влакът може да изкачи много стръмни участъци.
Най-стръмния път е Pilatusbahn, което води до върха на планината Пилат, в предната част на Алпите. Наклона обхваща 48% от пътя. Това е доста екстремен път, един от най сложните в света. Времето до върха се изминава само за тридесет минути.
Влакът се движи по ръба на скалите, а понякога и вагоните стърчат над ръба на планински път. Това е едно незабравимо преживяване в съчетание с прекрасните алпийски пейзажи! Фантастично приключение! Влакът е предназначен за 40 пътници, а всички такива влакове са 10.
В Швейцария такива пътища са 20 на брой. А в Бразилие съществува най-старият такъв път, който е построен през 1884 г.
Дължината на тези пътища е значителна – няколко километра. Предвид сложността им, това е доста впечатляващо разстояние. Естествено, тези пътища не са предназначени за превоз на товари. Тяхната задача е разглеждането на забележителностите по време на екскурзии.
Идеята за изграждане на такива пътища се е родила случайно. През 1812 г. Мурей, английски инженер, е построил зъбчато-колесен локомотив. Благодарение на това откритие, започнали да строят планински железопътни линии.
Между другото, тези пътища са били необходими не само за движение по планински терен, но също така и когато е било нужно сила, за да се пренесат големи товари. Например, във водноелектрическата централа в Красноярск има кораб, асансьор, предвижващ се по този принцип.

В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание  Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.

Помислете, за какво по принцип не се тревожите? Може би не се тревожите, че на къщата ви ще падне дърво.
Възможно е да сте мнителен човек, но въпреки всичко не се тревожите за някои неща.
Защо не се безпокоите, че дърво ще падне върху къщата ви? Защото наоколо няма дървета. Съгласете се, че определеността води към увереност и доверие.
Ето защо не се съмняваме в Божията любов и защита. Имаме ли доказателства за това? Разбира се!
Това е кръстът, чрез който Бог изяви напълно Своята любов към нас. Този, „Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“
В Неговата любов ние не се съмняваме. Той нито веднъж не е нарушил някое от обещанията си и никога няма да ги наруши.

Мнозинство от конструктори на самоделно направени автомобили се ръководят първо да подобрят визуалните и технически компоненти на изобретението си.
Американският пилот и инженер SpeedyCop е отхвърлил тези принципи. Той поискал да влошава външния вид на колата си, превръщайки го в нещо невероятно смешно. Така се появила колата, наречена Upside Down Camaro.
Upside Down Camaro е Chevrolet Camaro 1999 обърнат с главата надолу.
Колата е създадена, за пародийните надбягвания 24 Hours of LeMons, в които могат да участват само коли, струващи не повече от 500 долара.

Замисляли ли сте някога, дали в автосалоните успяват да продадат всички автомобили?
Помислете си само, само през 2013 г. автомобилните компании в целия свят са произвели повече от 87 милиона автомобила.
И всичките ли са били изкупени?
Това, което виждате на снимката е само върха на айсберга.
Подобни места за паркиране на оставени нови автомобили в света има много.
Не се шегувам, това не е фотошоп.
Къде е изхода от това положение?
Автопроизводителите постоянно разработват нови модели с най-новите технологии. Коли непродадени в интервал от две години, губят шанса да бъдат продадени изобщо.
Единствената алтернатива за тях е да се разглобят на части или да се смачкат под пресата, за скраб.
Някои автогиганти пренесаха производството си в Китай, като General Motors и Cadillac. За съжаление произведените коли по американски лиценз в Китай не се търсят в САЩ, както преди.
Сега площадки в Китай са затрупани от чисто нови американски коли.
В цилиндрите започва да се натрупват кондензат , след което става „студена корозия на метала“. Колите започват да се саморазрушават като стоят на едно място. Гумите спадат, акумулаторите се изпразват. Списакът от повреди може да се продължи до безкрйност. Резултата е плачевен, чисто нова кола се превръща в неизползваем автомобил.
Някои се изхитрят и ги продават на места за коли втора употреба, други ги изнасят в страни от третия свят, но по-евтино.
Вероятно търговците си стоят на принцип: „Нека гние, отколкото да се продаде за стотинки“.