Мащерката е позната с използването в народната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.

Богата е наценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито подържащи здравето ефекти са отдавна документирани.

В изследвания проведени от плъхове е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и други клетъчни структури.

Освен това, мащерката съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингенин и тимонин. Те заедно със съдържащия се в мащерката манган увеличават антиоксидантния ѝ капацитет.

Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Wacillus subtilis, Escherichiq coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещи които мащерката е доказала своето антибактериално действие.

Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Тя е много добър източник на желязо  и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да се насладим. Заедно с около 60-те си разновидности, включващи френска мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.

В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста. Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб и леща. Подправяйте с мащерка супи и яхнии.

Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка мащерка. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба.

От мащерката се приготват освежаващи чайове.

Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да се запази аромата ѝ. Листата на прясна мащерка се използват за украса на салати. Мащерката добре се съчетава с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист.

Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.

Зърната на кориандърът имат репутация на поддържащи здравословното ни състояние агенти. В някои части на Европа, той се смята за традиционно „антидиабетично“ растение.

В някои части на Индия е почитан заради антивъпалителните си свойства. В САЩ благодарение на наскоро проведени изследвания, той е уважаван като подправка, имаща понижаващ нивата на холестерола ефект.

Кориандърът е добър източник на диетични фибри, желязо, магнезий и манган. Той действа защитно срещу салмонела.

Можете да направите здравословно спаначено соте, като към него добавите пресен чесън и кориандър. Той може да се добавя към супи и печени изделия.

Използвайте кориантъра когато правите бульона, с който ще задушавате риба. Прибавяйки на палачинките или на вафлите кориандър, ще им придадете истински източен привкус.

В тенджера на ниска температура смесете ванилено соево мляко, мед, кориандър и канела, и ще получите чудесна топла напитка.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.