Възрастните хора преживяват много трудно и това не е само заради малките им пенсии. Често са подложени на тормоз от свои и напълно непознати.

Бай Наско имаше две дъщери, но те се бяха задомили надалече в големите градове на страната. Често го навестяваха. Но колкото и да го викаха, да поживее при тях, той все казваше:

– Тук съм се родил и тук ще умра. Ако искам да вида големия град, ще се кача на автобуса, ще ида в града, ще напазарувам, ще видя други хора и ще се прибера в къщи.

Той не стоеше на едно място, все шеташе, поправяше нещо, натъкмяваше, приспособяваше.

Разговаряше с комшиите и с хората, които срещаше в селото. Обменяше информация с тях и сам я разнасяше в селото неволно.

– Знаеш ли какво се е случило с Кирил часовникаря тази нощ? – попита го Крум.

– Какво е станало? – попита бай Наско. – Пред тях видях линейка.

– Някакви младоци го нападнали нощес, – тъжно поклати глава Крум.

– Пак ли циганите, – разтревожено попита бай Наско.

– Какви ти цигани, един от тях е бил синът на бившия кмет.

– И какво са искали от Кирил? – попита Бай Наско.

– Пари, – махна с ръка Крум. – пребили него и жена му. Цялото ми лице е било в кръв.

– От къде са били сигурни, че има пари? – попита бай Наско.

– Ами давал на заеми, помагал на този,  на онзи и го надушили, – обади се Начко.

– Колко са му взели? – попита Дако, който прибираше овцете си.

– Шест хиляди и някакви златни и сребърни накити, – каза Крум.

– Хванали ли са ги? – попита бай Наско.

– Хванали са ги, защото един от тях е бил много умен и се е обадил по телефона си и по това са ги хванали. Но няма да ги държат много, – каза Крум.

– Нали са покровителствани от някой, други са чеда на шефове, бързо ще ги отърват, нали бащите им ще платят, – каза Начко.

– А кой ще плати и върне здравето на Кирил? – попита Дако.

– Дори и да го повъзтановят, след такъв бой, ще бъде половин човек, – въздъхна бай Наско.

– Няма радост  в старините ни…., – тъжно заключи Начко.

Производителите всяка година произвеждат нови модели перални машини. Понякога дрехите запазват петната си, не са свежи, …

Колкото и да са скъпи перилните препарати, няма гаранция, че бельото ще престане да се наелектризира. Но за случая има изход.

За целта използвайте топчета от алуминиево фолио. Такива има във всеки дом.

Навярно знаете, че алуминия намалява статичното електричество и по този начин усилва ефекта на перилния препарат. Просто поставете такива топчета от фолио в барабана на пералнята при следващото пране.

Едно и също топче може да се използва половин година.

По-добре проверете и се убедете в надеждността на този съвет, отколкото да харчите допълнителни пари за по-добър прах за пране, който не винаги действат така, както на вас би ви се искало.

Когато любовта достигне пълнота, тя не може да се потуши от голямо количество вода.

Никой не може с пари да купи любовта.

Цар Соломон е бил толкова богат, че е могъл да си купи много жени и наложници, но нямал толкова много пари, за да купи любовта им.

Любовта е дар от Бога.

Господи, благодаря ти за любовта, която е по-силна от смъртта. Моята любов е малка, но искам да я отдам на Теб. Възпламенявай я всеки ден с огъня на Твоята любов.

На Хемингуей често приписват авторството на краткия разказа: „For sale: baby shoes, never worn“ – „Продават се детски обувки още не носени“.

Писателят се хванал на бас с приятелите си, че ще напише завършено произведение от шест думи и успял да спечели от всеки по 10 долара.

В действителност подобно обявление за детски обувки или колички са се появили в американските вестници много преди да започне писателската кариера на Хемингуей.

Различни автори публикували статии с разсъждения за такива обявление, в които са ги определяли като кратки разкази.

А историята за парите на Хемингуей се появила в печата едва през 1990 г.

Бе пусната обява: Търся монтажници за система от канализации.

Скоро телефона иззвъня.

– Да.

– Здравейте, обаждам се във връзка с обявата.

– Слушам ви.

– Нужна ми е работа, след два месеца постъпвам в армията.

– Без опит щях да ви взема, но за два месеца …. За толкова вие на нищо няма да се научите.

– Чуйте ме, трябва да спечеля малко пари за майка ми, преди да замина.

– Вие не умеете да монтирате тръби?

– Мога да копая и да нося тежки неща. При вас има ли такава работа. Може и по-евтина да бъде работата.

„Колко е настойчив, – помисли си Попов. – Как да го отпратя без да бъда груб?“

И тогава той си спомни как за първи път започна работа. Нямаше никакъв опит. Отиваше по два три пъти в една кантора и получаваше по-малко от другите.

– Добре, – каза Попов, – ела утре на обекта. Вземи си работни дрехи и гумени ботуши.

Васко много се зарадва.

На другия ден той много се стараеше на строежа. Попов помоли охраната:

– Моля те, Добри, наглеждай този новия, когато аз не съм на обекта.

На обяд Добри се обади на Попов:

– Нали искахте да наблюдавам новия?

– Как е той?

– Всички седят, а той копае.

– Сам?! Обади ми се и при следващото обхождане, моля те.

За два месеца Васко се научи да работи на багер, като повдигаше различни видове оборудвания. Започна да разбира по малко и от чертежите. Това беше вторият човек в бригадата, който не се кръстеше при вида на чертежа на профила на кладенеца.

Васко никога не си позволяваше да пие на работа с другите мъже. Първи идваше на работа и последен си отиваше. Стараеше се и то много.

След двата месеца получи толкова пари колкото останалите за същото време.  При него нямаше нито една глоба, нито едно мъмрене или наказание.

Старайте се , стремете се и напредвайте, даже и да ви отказват, претърпете и предложете да поработите „безплатно“.