И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

Тя открадна пари от мъжа си. Сейфът беше пуст. Мира с празен поглед и нож в ръката се наклони към мъжа си. В другата си ръка държеше пачка банкноти. Една секунда още и ….
Петър се събуди и будилника извъня…
Болезнен вик се изтръгна от гърдиъе му, а лицето му се покри с червени петна.
Изглежда му се е присънило. Петър изрита завивката и бързо стъпи на краката си. Изтри студената пот от челото си и реши да провери съдържанието на сейфа.
С два скока се добра до другия край на стаята. Отвори със замах вратата на сейфа…. Убедил се, че парите са на място си, доволен се отправи към кухнята.
Там светеше. Мира отново е забравила да я изключи. Петър много се ядосваше, когато съпругата му забравяше да изгаси лампата, да затвори крана докрай или да остави включен компютъра за цяла нощ.
Той беше уверен, че ако не бе неговата пестеливост, те отдавна щяха да се разорят, плащайки огромни сметки.
Е, нищо вечерта отново ще и тълче сол на главата, как правилно да се отнася към живота.

Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.

За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.