Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ  от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ  200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.

Световната икономическа криза се добра и до Нобеловата награда. Съветът отговарящ за фонда на Нобел е съобщил, че намалява размера на присъжданата награда с 20% поради тежкото финансово състояние.
Следва да се отбележи, че разходите на Нобеловия фонд в последното десетилетие надвишава дохода от инвестирания капитал, оставен от Алфред Нобел. Поради това, Управителният съвет е решил да преразгледа оценките на разходите за церемонията по награждаването, както и работата на Фонда.
Намален е и размерът на наградата. Тя в момента е 10 милиона шведски крони. Съветът на директорите е решил да го намали до 8 милиона евро, което е приблизително 1,1 милиона щатски долара.
Поредната церемония по връчването на Нобеловата награда се състоя през декември миналата година в Стокхолм и Осло. Според традицията тя е била много пищна. Дипломите, златните медали и парите от наградата са връчени лично от краля на Швеция Карл XVI. След това в сградата на кметството се е състоял банкет, който е завършил с Нобелов бал.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. в пет номинации, съгласно завещанието на Алфред Нобел, за изключителни постижения във физиката, химията, медицината, литературата и принос за насърчаване на мира. От 1969 г. се присъжда и Нобелова награда по икономика.

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.