Мой приятел дълго ме убеждаваше да отида на неговите сбирки, които организираше в дома си. Темите, които разгледаше бяха свързани с „уникалните методи да спечелиш повече пари“. Омръзнаха ми натякванията му при всяка наша среща и за това се съгласих.
Един ден взех 9 годишната си дъщеря и отидох.
Очакванията ми напълно се потвърдиха. Той въодушевено говореше за мрежов маркетинг, като непрекъснато задаваше въпроси от рода на : „Бихте ли използвали друг перилен препарат, ако ви харесва този, който използвате?…..“
Усилията му изглеждаха напразни, защото аудиторията вяло реагираше.
Изведнъж той погледна дъщеря ми и хитро се усмихна:
– Пепи, какво би избрала милион лева или лев, който се удвоява всеки ден в продължение на месец.
Тя невъзмутимо отговори:
– Разбира се удвояващият се лев.
Приятелят ми притеснен, че се е сринал ефектния му номер, от глупавия отговор на детето, продължи с почти съскащ тон.
– А защо, избра това, мило дете?
Тя продължи спокойно, като го гледаше право в очите:
– Защото на всеки глупак е ясно, че 2 на степен 29 е много повече от милион….
Приятелят ми онемя, а детето продължи с поучителен тон:
– Това се нарича прогресивна система за изчисляване на печалбата
Приятелят ми дойде на себе си едва след пет минути. Той завърши лекцията набързо и доста неуверено, а към детето повече не погледна………

В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Фьодор Шаляпин извикал слугата си, за уточни някои негови действия.
– Какво ще заповядате, господарю? – притичал слугата.
– Иване, – казва Шаляпин, – аз те изпратих един път при балерината с кутия шоколадови бонбони, така ли е?
– Да, господарю, – навел глава слугата, очаквайки задаващата се буря.
– И сега се оказва, че си го направил три пъти и то все от мое име! Какво означава това?
– Господарю, кутия шоколадови бонбони струва една рубла, а тя ми дава всеки път за чай три рубли….. Така че реших да спечелят малко пари!
Възможно е това да е бил един от първите руски бизнесмени.

Бащата беше толкова ядосан, че строго наказа своето тригодишно мъниче. Проблемът с парите отново го беше стиснал за гърлото, а тя без разрешение нарязала цяло руло хартия за опаковане. И за какво е направила всичко това? За да украси някаква безполезна кутийка.
Без да се обиди на следващия ден момиченцето дошло с подарък за баща си:
– Татко, това е за теб! – казало детето.
Обезкуражен бащата започна да съжалява за вчерашната си невъздържаност. Той отново се ядоса, когато забеляза, че дъщеря му подава празна кутийка.
– Би трябвало да знаеш, че когато правиш подарък, в кутията трябва да сложиш нещо, – каза назидателно бащата. – А ти си ми донесла празна кутийка!
Сълзи замъглиха очите на детето:
– Тя не е празна, аз догоре я напълних с целувки за теб, татко!
Щедростта и любовта на дъщерята поразиха бащата. Той падна на колене, прегърна я и я помоли да му прости. Този безценен подарък той запази. В най-трудните минути на живота си, той си спомняше за целувките и любовта на дъщеря си. Това е по-важно от всички богатства на света, по-значително от всички проблеми и неуредици.

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?