Млад мъж веднъж случайно намерил златна монета на улицата. Оттогава той винаги ходел с наведена глава, надявайки се отново да изпитат щастието на откритието.
Впоследствие през своя дълъг живот, той намерил няколко монети, но през тези години той забравил да повдига поглед към прекрасното лазурно небе. За него небето не съществувало. Въпреки това той не умрял беден, но неговата душа не разбрала нищо.
Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен събиране на тленни земни блага. И разбира се някои имат успех в това. Но колко е тъжно, когато в преклонна възраст разбират своята грешка.
Писано е: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се прибави“.  Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа?  В Библията се казва, че сам Господ изпълва “ всичко във всичко“. Да търсите Божието царство означава да търсите самия Бог.
За да пребиваш в Божието царство, трябва да се подчиниш на Божията воля. Китайските християни са се молели така: „Съживи Твоята църква, започвайки от нас“, а аз бих я перифразирала така: „Господи, установи Царството Си, започвайки от мен“.

В средата на 19 век швейцарският профеор Герман фон Майер изследвал костната структурна глава на бедрената кост на това място, където тя се изкривява под ъгъл и влиза в ставата. Покрита с мрежа от миниатюрни костички със строга геометрична структура, тя не се чупи под тежестта на тялото, тъй като тези костички преразпределят тежестта.

Двадесет години по-късно впечатлен от това откритие, инженерът Густав Айфел измислил конструкцията на известната кула, носеща името му.

Където и да пъхне науката своя нос, човечеството получава нови проблеми. болести и трудности. Хората са се опитвали да осъвършенстват това, което е идеално. Учените се смятат за по-умни от Твореца и правейки някакво откритие, като малките деца започват да си играят с него, стараейки се да го използват „за благото на хората’. Но е време да се разбере, че не е възможно да се подобри това, което първоначално е било перфектно.
Да, ние можем да открием законите на природата, но не можем да ги усъвършенстваме, защото те от самото начало са съвършени. И това ГМО всъщност изменя генетичния състав на зърното и внедрява в структурата му някакъв нов ген, който според учените прави продукта по-качествен за хората. От една страна това наистина е така, те могат да подобрят определени характеристики на продукта, но в същото време изменят генетичния код, те събарят програмата и създават нова такава, която не е позната в природата.
В природата всичко си взаимодейства и допълва и това се изразява предимно в генетичната структура на организмите. Това са огромни части от пъзел съчетани в така наречената природа. И ако променим един от елементите на пъзела и се постараем да го вкараме в първоначално съществуващата хармонична картина, картината ще загуби правилно взаимодехстващата си форма.
Така и ГМО разбива кода и деформира пъзела. И приемайки такава храна ние се деформираме като части от природния пъзел.
Попадайки в организма тази нестандартна храна се нуждае от нестандартна обработка, но организма ни има програма способна да приема и усвоява продукти израснали естествено в природата. В тази програма е заложено нашият организъм да усвоява определени хранителни компоненти.
А ако тази програма се сблъска с нестандартен вариант, как ще се държи? Много вероятно е в програмата да настъпи срив.
Светът е създаден съвършен и ние можем да нарушаваме и да му се радваме, но да го променим не е по силите ни.

Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.