Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.

Представете си, че сте попаднали на необитаем остров, където е вечно лято. Трябва да си построите дом, който да покриете с палмови листа. В детството ни на всеки от нас ни е липсвало такова приключение.

Архитектите Иво Марейнес и Рафаел Паталано се реализирали тази детска мечта. От птичи поглед тази сграда изглежда, като палма разтворила листа. Покрива е предназначен да защитава обитателите от жаркото слънце. Като цяло постройката добре се вписва в пейзажа.

Този дом е екологично чист. Направен е от натурални материали. За него са характерни заоблените линии и топлите тонове. Няма крещящи цветове или хладен металик.

Единството с природата е показателно от това, че домът спира ветровете, а дъждовната вода се събира в специални съдове.

Най-късата азбука притежава папуаският език Ротокас. На него говорят жителите на остров Бугенвил, който е разположен на изток от Нова Гвинея.
В нея има само 12 букви, 5 гласни и 7 съгласни. А ето и самата азбука:
A, E, G, I, K, O, P, R, S, T, U, V
Още по-кратка може да бъде азбуката на езика пираха от Бразилия, но този език няма писменост.
Интересното в този език е, че за  кое да е число,  се вземат думите „няколко“ и „много“.  Смята се, че в него няма точнa дума и за цвят.

Чували сме за зоологическа градина на небостъргач, но този, за който искам да ви разкажа е изумителен.

Новият зоопарк се планира да бъде построен на южнокорейския остров Дочодо. По форма съоръжението ще прилича на кълбо.

Авторите на проекта се надяват,  благодарение на тази конструкция, зоопаркът да бъде по-компактен.

В зданието ще бъде осигурена система за събиране на дъждовна вода. За получаване на електроенергия ще бъдат инсталирани слънчеви батерии.

Всичките отпадъци от градината ще се преработват в биогорива или ще се използват като тор.

В Шотландия ще построят първата приливна електростанция с мощност 10 МВт.

Първите опити да се използват морските течения като източник на възобновяема енергия, датира още от римско време. В днешно време приливната хидроенергетика значително изоставя от слънчевата и вятърната.

Но това не намалява потенциала й. В близките години това може да се измени.

Важна стъпка в тази насока са събитията станали в средата на март 2011г., когато шотландска компания получава от правителството разрешение за поставяне на система за 10 мегаватова турбина в един подводен каньон при пролива Айла на югозападното крайбрежие на Шотландия.

Първият по рода си проект обещава да осигури електроенергия за целия остров.