Ацтеките създали изкуствен остров, така нарения чинампа, в езерото Тескоко. Тук се отглеждали зърнени и градински култури. Основната храна на ацтеките била царевица, боб и тиква.
Този остров бил много ефективен и от него събирали седем пъти реколта на година. Един хектар можел да изхранва 20 човека, а от 9 000 хектара се събирали достатъчно продукти за 180 000 души.
Доста се говори, че храната на ацтеките не била достатъчно богата на белтъчини, за това ги обвинявали, че прибягвали до канибализъм, но това е малко вероятно. Съчетанието на царевица и боб дава необходимата норма от аминокиселини, така че проблема за недостика от белтъчини е разрешен.
Ацтеките отглеждали разнообразни сортове царевица съдържащи много аминокиселини. Засаждали и щир, богат на белтачини. Освен това те ловели множество риба и скариди в езерото, събирали водорасли, богати на флавопротеини, които използвали при приготвянето на различни видове храни.
В храта си те прибавяли и насекоми, като щурци, червеи, мравки и личинки. В насекомите се съдържат повече белтъчини отколкото в месото. И днес те се явяват деликатес в накои райони на Мексико.
Ацтеките отглеждали и домашни животни и порода кучета, които използвали при определени случаи, когато са изразявали благодарност или уважение. Още един източник на месо се явява лова-патици, диви свине, сърни…
Средната продължителност на живот при ацтеките била 37 години.
Те използвали агавата. От нея получавали заместител на захарта, правели напитки и изтегляли влакна за оплитане на въжета и направа на дрехи.
Памукът и скъпоцените камъни били достъпни само за елита.
Какаовите зърна се използвали вместо пари.
Победените градове изплащали едногодишен данък във вид на разкошни предмети.
След испанските завоевания някои култури били забранени, което допринесло за хроничния глад на местните жители.
