Иван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.

Конкуренцията е нещо естествено, но често е непродуктивна.

Когато завиждаме на някого или се опитваме да се съревноваваме, ние взаимодействаме не с реален човек, а с неговата проекция в нашите представи, която е крайно субективна и далече от истината. Особено ако завиждаме на някого от социалните мрежи.

Ако се съревноваваме със себе си, това винаги ни гарантира движение напред.

Определете и формулирайте три свои силни страни, които околните непременно трябва да забележат и запомнят при среща с вас, независимо дали това е лично или виртуално. Добре е това да бъде нещо лично, което притежавате, така че да не създавате нещо изкуствено.

Например, такива качества като креативност, умение за общуване и харизма. Нека те станат ваши козове по време на интервю, в социалните мрежи, …

Или искате да направите впечатление на човек, които винаги ума много идеи. Публикувайте на ваша интернет страница или някъде в социалните мрежи това, което ви вдъхновява, цитати, които ви мотивират, интересни статии, идеи за дизайн, …

Днес беше необичаен ден, особено за Митко. Той бе направил необходимото и въпреки, че се съмняваше, успя.

Сега с майка си крачеха към уютният ресторант  в техния квартал.

Митко малко се притесняваше, защото заекваше, а това му създаваше главоболия при общуване с околните.

Когато бяха седнали вече на една маса в ресторанта и бяха поръчали желаното на келнера, Митко каза на майка си:

– Мамо, чу ли и келнерът заеква като мен?

Не, майка му изобщо не бе забелязала.

Обядът бе великолепен.

Когато Митко и майка му излизаха вече от ресторанта, предадоха им бележка от момчето, което ги бе обслужило.

Това, което бе написано в нея, трогна майката и синът.

Там пишеше:

„Изпитах буря от емоции, когато чух, че синът ви заеква. Аз заеквам още от детството си. Знам колко е трудно, особено в началото. Исках да поговорим малко, но се страхувах, че ще започна да заеквам. Ако имате въпроси към мен , особено сина ви, с радост бих ви помогнал“.

Келнерът бе оставил номера на телефона си.

„Колко добре е постъпило този младеж, – помисли си майката. – Сега синът ми няма да се чувства сам“.

– Как мислиш, – обърна се тя към Митко, – да му звъннем ли?

Митко се усмихна и кимна с глава.

– Да, – каза майката, – непременно трябва да му благодарим за отзивчивостта.

Грешките при общуването с децата ни влияе върху развитието на речта има.

Днес ще ви представя една от многобройните грешки, които правят родителите, особено майките.

Това е хиперопека или прекалена загриженост, обратната страна на необходимото вниманието и грижата за детето.

Детето е обградено с толкова много внимание, че се предвиждат веднага неговите желания и потребности.

Тогава неговата мотивация и собствена му познавателна активност остават непотърсени и непоискани.

Когато родителят дава играчката веднага щом усети желанието на детето или го храни разбирайки, че е гладно без да е имало някакъв сигнал от него, тогава не се формира необходимост от общение. А щом няма комуникация у детето не се развива речта му.

За да преминат игрите ви по-добре с малкото ви дете премахнете ненужните играчки, изключете телевизора и звука на телефона си.  Вашето дете желае да общува с вас.