Трудно е да се избегнат роботи струващи 4,5 милиона долара, които патрулират небето над главата ти, снабдени с най-новите технологии. Арабски екстремисти, които воюват с въоръжена до зъби американска армия са се сблъскали с подобна задача.
Сред документи на изоставената база от екстремисти в Тамбукту била намерена брошура описваща 22 способа за противопоставяне на наблюдение от въздуха.
Брошурата съдържа съвсем прости съвети. Например, да се остави колата в сянката на гъсти дървета и така да се замаскира, че да се слива с околната среда. Автомобилите да се намазват с кал. Да не се използва безжична комуникация.
Има и по-сложни съвети. Така например, се препоръчва да се използва преносим радар за проследяване на безпилотните летателни апарати.
Екстремистите са взели в предвид, че роботи обикновено летят по определени маршрути и правят видеоснимки. Снимките попадат в центъра, където ги анализират операторите. Обикновено не се използва система за компютърно разпознаване на образите и сензори отчитащи движението, така че замаскирането на автомобил може да стане по-прости начини.
Безпилотните летателни апарати все още се използват за военни операции, но на някои места те патрулират над градовете и шпионират цивилното население. Естествено в този случай роботът няма да бъде оборудван с тежко въоръжение.
Въпреки мирните цели, използването на летящи роботи над градовете е предизвикало загриженост от страна на Electronic Frontier и други правозащитни организации. Използването на такива роботи става без да се информира обществеността.

Неудовлетворени от строителството на тайнствени гигантски съоръжения в пустинята, китайците са издигнали междипространствени портал в центъра на града. Какво представлява тази 157 метрова структура от метал в град Фушун в североизточен Китай?
Може би това е просто още един пример за изграждане на съоръжения, които са от множеството увлечения в Китай, наподобяващи градове призраци, състоящ се от хиляди очакващи заселване здания.
За изграждането на пръстената структура са изразходвани 3000 тона стомана. Тя ще свети нощно време чрез 12 хиляди светодиодни лампи.
Служителите от Фушун твърдят, че тази гигантска структура няма друга цел освен да служи за разглеждане. Те твърдят, че тази внушителна „Ландшафтна архитектура“ е като Айфеловата кула.
Обектът има официално название „Колелото на живота“, но го наричат „кръг от небето“ или „път водещ към небето“. Самото колело ще бъде атракция за града. На върха хората ще се изкачват с четири асансьора. Това съоръжение струва 16 милиона долара.
Твърди се, че това строителство има някакви тайни цели. В самият град не достигат болниците и социалните учреждения, а и бюджета на града няма много излишъци.

Веднъж един мъж вървял по пътя. Гледа на тротоара близо до един стълб лежи чанта. Огледал се наляво, надясно, отпред и отзад и никой не видял.
Грабнал чантата…
И изведнъж дочул глас от небето:
– Възлюбени приятелю, ти забрави да погледнеш нагоре.
Вдигайки очи нагоре, човекът видял техника, който нещо на стълба поправял….

Отдавна не бе валяло. Изведнъж небето над нас се покри с черни, плътни облаци. Бурята очевидно беше близо и побързахме към къщи. Точно, когато преполовихме широкия склон, заваля дъжд.
Той бе толкова силен, че падаше като плътна пелена и трудно се виждаше пътя.
По небето се стрелкаха огнени светкавици, веднага след тях тътнеха оглушителни гръмотевици.
Имах чувството, че ада се е отворил, готов да ни погълне.
Наблюдавахме грандиозно представление на природните стихии. Постепенно бурята се отдалечи и гръмотевиците преминаха в глухи тътени. Дъждът обаче продължаваше, а светкавици се кръстосваха на хоризонта.
Далечните тътени, дъждовната завеса и шумът на водата ни създаваха специфична атмосфера, която ни сближаваше.
Постепенно дъждът отслабна, накрая спря и слънцето проби облаците.
По цветята и листата заблестяха кристални капчици вода. Помислих си: „Земята най-после се е напила до насита“.

Отново притъмня, започна да ръми. Тежкото сиво небе легна ниско над планината. Облаци затулиха по-високите върхове. В дълбоките долове плъзнаха белезникави мъгли. Беше тихо. Чуваше се как едва чуто ромоли дъждът по оскубаните от ветровете върхари.
Прошумоляваше откъснато листо, сякаш някой леко въздишаше насън. Миришеше на мокра шума, на прогнили коренища и стебла. Тук и там по клоните  пискаха застрашително животинки, щом усещаха опасност.
В гората беше глухо и тъжно. Между дебелите стволове на дърветата безшумно се провираше жълточервената есен, с туника от окапали листа и с покривало от бяла мъгла, който се влачеше подире й, като крило на ударена птица.