Шестоъгълни клетки с витла могат да бъдат независимо свързани една с друга от двете страни, образувайки странен дизайн. Без значение как се събират модулите, устройството все пак ще летят във въздуха, ще бъде в състояние да балансира и маневрира.

Такава модулна конструкция за „мултикоптери“ са разработили в Швейцария. Всеки пропелер не може да лети отделно от останалите, това е възможно само ако се включи към масива Distributed Flight Array.

Свързването на модули един с друг става на няколко етапа. Първо те получават команда да намерят еднакъв обект. Например, ярко осветено място. Това е необходимо, за да могат модулите да се приближат един към друг.

Апаратът има колела, за да може да се придвижи до даденото място. След това, се включват инфрачервени сензори. Сближилите се модули се завъртат около оста си и се включват магнити по периметъра на конструкцията. Те съединяващи частите едни с другите.

Тогава витлата на модулите синхронизират движението на целия масив и той се вдига във въздуха.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……

Надуваемите мебели никога не са се отличавали с добър външен вид и удобство. А какво ще кажете за дивана на снимката?

Този кръгъл диван се състои от две части, външна и вътрешна. Вътрешната част може да се използва за закуски и напитки. Единственият му недостатък е, че не се състои от части, а е цял. Той е висок 85,5 см, диаметърът му е 562 см, а седалките са на височина 44, 5 см.

Надуваемият диван не е предназначен за помещения. Той може да се използва на двора или плажа за голяма компаия от роднини и приятели. Тежи 108 кг и е предназначен за 30 човека.

Входа на дивана е 2 метра. Седалките са меки и закръглени, релефността им създава стабилност.

Ако времето е ветровито, диванът има специални колелца за прикрепване в количка и странична ръчка, за да се премести дивана на по-удобно място.

В комплекта има 1000 ватова помпа, за да не се наложи всички поканени гости да надуват дивана.

През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.