Моторикшите са доста популярни в Азия. Конкретно за този пазар, японската компания Terra Motors стартира новия си модел – електрическа рикша, наречен EV триколка Taxi. Това превозно средство е с дължина 3,3 м и широчина 1.47 м, В триколесното електрическо такси има достатъчно място за за петима пътника. В триколесното електрическо такси има достатъчно място за петима пътници.

Пътническите места са разположени зад седалката за водача. Триколката Taxi EV е оборудвана с литиево-йонна батерия, която се зарежда за 2 часа. Пълното зареждане е достатъчно за преодоляване на 50 км. Максимална скорост на електрорикшата е 50 km / h.

Terra Motors планира да пусне нов модел на пазара по-късно тази година. Разходите ще бъде около 6,3 хиляди долара.

Родното място на това сирене е Франция, село Рокфор.
Легендата разказва, че това сирене се е появило случайно. Един прекрасен ден млад пастир седнал да почине на склона на планината и да хапне хляб със сирене. В този момент край него преминало много красива девойка. Младежът бил поразен от красотата ѝ и се затичал след нея, но нямал успех….девойката изчезнала. Младежът я търсил няколко месеца, но накрая се върнал на предишното си място. Когато се върнал видял, че сиренето е покрито с плесен, но той решил да го пробва и останал приятно изненадан. Сиренето с мухала му се сторило необикновенно и много вкусно. Истинския сорт на това сирене се приготвя в пещерната провинция Руерг. Този продукт съвсем не е евтин, неговата цена е два-три пъти по-голяма от другите видове сирена. Марката си е марка.
Плесента Penicillium съвсем не е вредна за нашето здраве. А вкусът на сиренето, заради нея, е необикновен и оригинален.
Този вид сирене се изготвя по специална технология, а самото то е станало популярно още през 1070 г. В миналото производителите на сирене оставяли в пещерите хляб за да се хване тази плесен и след това я използвали.
Още през XV век село Рокфор е получило пълно и единствено право от Карл VI  да произвежда такова сирене.
Днес е станало много по-просто. Плесента се получава в лаборатории, след това се разпръсква над сиренето. Дори правят канали в сиренето, за да могат гъбичките да се разпространят по-бързо и по-добре. Плесента си върши своята работа и предава на продукта необикновен вкус.
И други народи освен французите правят своето сирене с мухъл. При италианците се нарича Горгонзола, а при англичаните Стилтон.
В такъв вид сирена има ензими, които са полезни за храносмилателния тракт. Диетолозите обикновено казват, че това сирене трябва да присъстват в нашата диета, но разбира се индивидуално. Този продукт е доста богат и високо калоричен, в някои ситуации е възможно да е противопоказен.
Това сирене има свои поклонници. То е полезен продукт. Премахва стреса и нормализира съня.
А какво ще кажете за любимото сирене Каса-марца на остров Сардиния, където този продукт е пълен с живи личинки….
Ако не ви харесва, има достатъчно видове сирена, от които може да си изберете за консумиране.

Tой се изтърси у нас и остана и на другия ден в деня на изборите. Беше спокоен и невъзмутим както винаги. Всичко живо, както е обичайно в страна, беше възбудено до краен предел, още повече че в тези дни пламтеше огромен политически пожар.

Убедих, че политическите домогвания на нацията не струват пет пари, но ако все пак имат, макар и зрънце стойност, то трябва да се търси както сред възрастните, така и сред младежта.

Бях толкова възбудена и разпалена, колкото и всички останали избиратели, и останах изненадана, когато той ми каза, че ще остане у нас и на другия ден, в деня на изборите. Все пак изненадата ми не беше чак толкова голяма, защото си го знаех какъв е разсеян и реших, че просто е объркал датите. Имаше достатъчно време да поправи грешката си, затова му предложих да се върне в града, за да може да гласува. Но той отговори, че изборите никак не го интересуват и че се е измъкнал нарочно от града, за да не гласува и същевременно да има някакво оправдание.

След това ми обясни защо не желае да гласува:

– Посредством влиятелни приятели успях да получа обещание и от двамата представители на партиите, че ще бъда назначен за кмет. Как ще завършат изборите, ми е безразлично, понеже кметското място ми е вече осигурено. В никакъв случай не бива да гласува за някой от кандидатите, защото ако другият случайно разбере това, може да го използва като повод да не си изпълни обещанието.

Каква невероятна сатира за нашата политическа система! Защо би трябвало президентът да се интересува как е гласувал един бъдещ кмет? Нормално би било от един кмет да се изискват само качествата, необходими за тази длъжност, а неговите симпатии не трябват да имат нищо общо длъжността му.

Каква ирония, за президент се избира само един от двамата кандидати, но човекът ще си получи мечтаното кметско място.

Има едно място на планетата, до което се достига чрез дълъг полет – Giraffe Manor. То се намира в Кения.
Хотелът не е нов, но жирафите, както кученцата и котенцата не отегчават с присъствието си.
Животните се отглеждат в имението. Те се движат свободно навсякъде около дома. Поглеждат през прозореца и си взимат закуска от масата.
Според гостите и собствениците на хотела, които започнали да развъждат жирафи през 70-години, такъв близък контакт с жирафите облекчава стреса.
Хотелът разполага с шест апартамента, в които стопаните частично са съхранили декора на колониалния дом от 30-те години на ХХ век. Той е на 10 минути път с кола от Найроби, на 30 км от международното летище Jomo Kenyatta. Отворен е през цялата година, с изключение на април и май.
В цената за нощувка се включва вино и коктейли.

Взе литър мляко, две супени лъжици захар, три супени лъжици царевично нишесте и три яйца. Разби ги хубаво и ги сложи на слаб огън. И какво се получи?
В готварската книга пишеше „крем“, но при нея стана нещо подобно на лепило.
Най-лошото е, че никой в къщи не го призна за десерт, освен малкия й брат, който е всеяден.
Тя се чувстваше ужасно. Беше толкова щастлива, когато се връщаше в къщи. Бяха свършили вече училище и с целия си младежки жар, запретна ръкави и приготви десерт. А каво стана? Лепило!
Да не говорим за обидните думи и подигравки от най-близките й хора. Разбира се първи я нападна най-големият й брат:
– От къде извади рецептата? – попита я той веднага след като опита лепилото.
– От готварската книга, –  гневно отговори злополучната готвачка.
– Много добре, – кимна мъдро той. – Вярвам, че си я извадила, защото мястото й не е там.