Един проповедник говорел за ада. Хората умълчани слушали какво ги очаква на това място. Говорещият със специален акцент произнесъл думите „скърцане със зъби“, за да предизвика по-силен ефекта и да повлияе на тези, които още не са спасени или повярвали, но с единия си крак са в света.
Една жена не издържала и се обадила от мястото си:
– Но аз нямам зъби!
– Няма значение, – казал проповедникът, – там ще ви дадат ….

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите  в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.

В един град съветникът на султана загубил работата си. Владетелят престанал да му се доверява и го отстранил от себе си.
За съветник назначил друг човек.
Когато новият съветник влязал в дома предназначен за съветника на султана, той заварил там предишният, който бил на тази длъжност.
Той си стоял на мястото, както преди, без да си събира нещата, за да напусне дома.
Новият съветник изумен попитал:
– Защо си тук и не се приготвяш за заминаването си? Ясно е, че си загубил мястото си.
– Да, вярно е, – въздъхнал предишният съветник, – загубих място, ….. но не и надеждата!

Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..