Архив за етикет: място

Веднага взе строги и конкретни мерки

imagesВ една компания актуализираха служителите. За целта наеха нов изпълнителен директор – Григор Бързаков.

Той се славеше с непоколебимост, взискателност, педантичност, решителност и упоритост във всяко начинание. До сега не бе имал провал. Началниците му много разчитаха на него.

Бързаков заяви своето намерение още от самото начало:

– Твърдо съм решил да се отърва от всички мързеливци, шляещи се без работа и най-вече безотговорните.

Когато Бързаков влезе във фоайето забеляза младеж, който се бе облегнал на стената и лениво чоплеше зъбите си с клечка.

В помещението имаше и други служители.

„Сега е време, – каза си Бързаков, – да им покажа един назидателен урок. Всеки трябва да бъде на мястото си и да работи, а не като този младок ….“

Григор се приближи към младежа и строго го попита:

– Колко изкарваш на седмица?

Младежът бе изненадан. Той внимателно огледа внушаващия страх мъж и отговори:

– 40 долара.

Бързаков грубо каза:

– Изчакай ме тук.

Той отиде до кабинета си и се върна след няколко минути. В ръката си държеше пари.

Подаде на младежа 160 долара и доста гръмко каза, за да го чуят и останалите:

– Ето ти заплатата за четири седмици. Сега се махай и повече да не съм те видял да припариш тук.

Доволен от себе си Бързаков огледа останалите служители в помещението и попита:

– Някой може ли да ми каже, с какво се занимаваше този некадърник?

Всички го гледаха уплашено. От ъгъла на стаята се чу ясен мъжки глас:

– Този младеж работи в близката пицария и доставя пици по заявки на клиентите. Той просто чакаше, кога ще му платят поръчката.

Порфирната ваза

porfirVaza-825x510На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.

Изоставената лудница в Норвегия

unnamedВ малкия норвежки град Лиер се намира психиатрична болница Lier Sikehus. Четири от корпусите ѝ са изоставени по неизвестни причини, в далечната 1985 година.

Известно е, че по време на работа в тази сграда са провеждани експерименти с хора.

Тук е останало всичко: оборудване, легла, дори списания и личните вещи на пациентите.

Останалите осем корпуса на болницата работят и до днес.unnamed1

Психично болни хора с най-сложните случай са изпращани за лечение в тази болница. Но дали това наистина е било лечение?

В Лиер върху пациентите са изпитвали нови лекарства с цел да изведат медицината на по-високо ниво.

Официално е било прието, че експерименти върху хора се извършват само с пълното им съгласие, но как може да даде съгласие  психично болен човек, който е под въздействието на успокоителни?

unnamed2Върху хората са изпитвали LSD, лечение с електрошок, извършвали се изследвания на мозъка и дори много повече.

Според някои данни изследванията са финансирани от американското министерство на отбраната.

В спонсорираното взели участие и големи фармацевтични компании. Една такава компания отпуснала пари за изследване влиянието на твърдите наркотици върху човешката психика.

Норвежкото правителство се опитва да забрави това място и да спре всякакви споменавания за него.

В тази болница е правена на пациентите лоботомия. Операция, в която една от издатините, предна, париетални, времеви и тилната се изрязва или се изключва от другите области на мозъка. unnamed3Операцията се извършва чрез въвеждане на игла в черепа през окото.

В действителност пациентите ставали по-спокойни, но общото им състояние се влошавало.

Болницата е построена през 1926 г. и е била проектирана за 700 пациента. Първоначално се е наричала  Lier Asylum – убежище, а след това била преименувана на Lier Psykiatriske Sykehus.

Клиниката е много популярна сред туристите, но не всички имат желание да я посетят.

Музей на традиционните японски къщи

OLYMPUS DIGITAL CAMERAТози музей не се намира в Токио, а в префектура Канагава. До него може да се стигне с влак директно от Шинджуку.

След 40 минути пътувайки с влак, вие можете да се насладите на 20 напълно автентични традиционни японски къщи, сглобени и транспортирани тук буквално от всички краища на Япония.

В допълнение към приятната разходка сред образците на традиционната селска архитектура, даденото място предлага разнообразни дейности, които обезателно ще се харесат, както на децата, така и на възрастните.

Ако искате да се запознаете с традиционния начин на живота в селските райони в Япония, непременно трябва да посетите това място.

Писмо, което най-накрая намери получателя си

25031413Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …