Един шофьор спрял, за да попита, как да отиде най-бързо до нужната му улица. Когато чул отговора на минаващ човек оттам, той със съмнение попитал:

– Нима това е най-краткия път?

– Това е единственият, – отговорил човекът.

Има само един път за спасение и той е Исус Христос. Ние сме спасени само чрез Божията благодат, въпреки че не го заслужаваме. Само Христос умря за греховете ни и възкръсна от мъртвите.

Бог все още предлага на хората от света прощение и нов живот. Ако още не познаваш Христос, обърни се към Него още сега.

А ако вече го познаваш, помоли се за някой твой познат, който е невярващ и помоли Бог да ти помогне да разкажеш на този човек за спасението чрез Христос.

През 1881 г. възникнала една нова религия в Аризона сред племето апачи на Белите планини.
Основател на тази религия станал пророк Накайдоклини, който твърдял, че може да общува с мъртвите.
Той проповядвал, че мъртвите войни апачи ще възкръснат от гробовете, за да изгонят белите от окупираната им страна.
Освен това пророкът заявил, че ако получи достатъчно коне и одеяла, той ще съживи двама от мъртвите вождове на племето.
В крайна сметка, той обвинил за провала си присъствието на бели хора в святата земя на индианците.
Вярващите в Накайдоклини загубили сражението с европейците, а самият пророк бил убит. Така била унищожена тази религия.

Една от най-честите грешки, която правят чужденците, когато отидат в Норвегия по време на Рождество е, че очакват да участват в този празник там, но това е много трудно нещо.
Чужденците виждат изящно украсени елхи за празника, но на Бъдни вечер те остават сами в хотелските си стаи.
Всички норвежци тази вечер отиват по домовете си, затварят се там и се отдават на празничната радост, както е положено само в семейството. Няма достъп за странични хора на Бъдни вечер в норвежките семейства.
На Бъдни вечер и Рождество в Норвегия са затворени почти всички магазини, кафенета и ресторанти, да не говорим за обществени институции и частни компании. Така че бъдете внимателни, когато решите за празниците да отидете в тази страна.
Но ако все ви се отдаде възможност да прекарат няколко седмици през периода на Рождествените празници в някое норвежко семейство, то сте извадили голям късмет и ви е провървяло! Спомени от тези дни ще пазите за цял живот.
На Рождество и Бъдни вечер, цялото население на Норвегия се превръща в истински деца и в страната не остава нито един възрастен – всички се подготвят за Великия семеен празник.
На Бъдни вечер, след вечеря, норвежците, както в старите времена, отиват на гробищата да си спомнят близките, поставят върху гробовете им елхови венци, които се продават на специални рождественски пазари на централния площад, и палят свещи.
В пет часа вечерта всички отиват на църква за службата или гледате нейната транслация по телевизията.
Смята се, че в навечерието на Рождество, след службата за живите започва в полунощ службата за мъртвите, която извършва починал свещеник. Ако си посмял да присъстваш на такава меса, ще разбереш кой ще умре тази година. Такова гадаене може да свърши много тъжно за смелчаците, защото някой от тях може да отиде в царството на мъртвите.

Двама приятели се връщали през нощта от селото в града. По пътя ги нападнали крадци.
Приятелите хукнали. Прескочили една ограда и стигнали до гробищата. Бързо се скрили зад паметниците на гробовете.
Крадците дошли до гробищата, осветявали пространството с фенерчета, но не смеели да навлязат навътре. Съвещавали се известно време, а след това си тръгнали.
Двамата приятели дълго стояли в мрака и мълчали. По едно време единият се размърдал:
– Виж, тук е твърде страшно. Може би е време да се махаме от тук? Навярно са си отишли.
– Не се страхувай от мъртвите, – казал другият. – С тези, които живеем е далеч по-страшно.

Веднъж един от учителите ми зададе въпрос:
– Кажи ми, чувстваш ли вкуса на живота.
Когато подуших наоколо, назовах миризмите, които усещах в момента.
– Да, с мирисането имаш проблем, а какво ще кажеш за вкуса?
Няколко пъти изкарах езика си като куче навън, но така и нищо не усетих.
– Добре, – каза учителят ми като се усмихна.
Изведнъж скочи зад мен и затисна носа и устата ми. Разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам. След известно време поради недостиг на въздух, започнах да ритам с крайниците си. В този момент, учителят ме пусна и аз вдишах.
– Ето, това е вкуса на живота, -казах след като се възвърна дишането ми.
– Разбира се, ти винаги трябва да го чувстваш. Той е вкусът в храната и водата, и къде ли още не. Не яж това, което няма вкус. Не общувай с тези, които са духовно мъртви. Винаги пий от чашата на живота с удоволствие, но не бързай, защото можеш да пропуснеш времето и да загубиш.