Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

В един сервиз донесли компютър за ремонт. Състоянието му било, меко казано, плачевно. Сякаш някой е издевателствал над него или си е изкарвал яда на „кротката“ машина.

А предисторията била такава.

Мъжът си дошъл от работа. Жената чатила в някоя от социалните мрежи и не приготвила никакво ядене.

И тогава…… компютърът полетял от петия етаж.

Олюлял се…..изгубил не само формата, но и възможностите си.

Кажете ми! Каква е вината на машината, когато човек не може да контролира „страстите си“?

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали възможност да се съхранява информация в живи неврони.

Резултатите от това проучване могат да отворят нов път към разбиране на принципите за функциониране на човешкия мозък, и дори намекват за възможността на създаване в обозримо бъдеще на киборгови системи, които съчетават, живи материали и чипове памет.

За вход на информационните последователности учените в определен ред въздействали на неврони чрез химически съединения, а образувалите се в резултата възбуждания в нервната система, регистрирали с помощта на матрица от електроди.

В резултат на това било предемонстрирано, че при тройно въвеждане на информационни последователности, те продължават да се съхраняват в невронната мрежа, в продължение на 40 часа, без да се покриват една с друга.

Подобни изследвания са правени с неврони, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информацията за относително дълъг период от време, като се използва като носител култура неврони.

Шведската група предлага да се поставят особените електрически ленти директно на пътното платно.
Предполага се, че транспортното средство или автобуса ще произвеждат енергия с помощта на специален автоматизиран колектор, който се намира в задната част или отдолу на дъното.
Експериментално система се състои от две успоредни разположени ивици. Едната от тях е за захранване, а друга за включване към електрическа мрежа.
За безопасността на лентите, те ще бъдат разделени на сегменти, а подаването на енергия ще се осъществява, когато транспортното средство се движи с определена скорост.
Volvo вече работи на експериментален участък от път с дължина от 400 м, с вградени в пътя електролинии. Тестовете се провеждат на специално оборудван камион Volvo FH12. Електрическата енергия, не се подава на двигателя, а на негова имитация – нагревателен елемент, имащ подобна консумация.
Следващата стъпка е инсталиране на „жив“ електрически мотор.