В бъдеще котлетите ще се отглеждат ин витро от стволови клетки. Те няма да имат вкус, мирис и цвят. Ще се до украсяват от сока на цвекло и ще им се прибавя шафран. Днес един котлет струва много скъпо, но учените обещават, че изкуственото месо ще е по-евтино.
Дмитрий Еделев, ректор на Московския държавен университет по хранителна промишленост твърди: „Това опростява технологията на производство и намалява използването на енергия.“
Искаме или не, ще се наложи да преминем към изкуствена храна. Оправданието е, че населението на земята расте и естествената храна за всички не достига. Дали това е така? Това е друг въпрос, който засяга разпределението на хранителните продукти, експлоатацията между хората и желанието за надмощие и контрол на отделни държави.
ООН предлага алтернатива, да се ядат насекоми, защото бързо се размножават. Това е непрекъснат източник на храна. В мравките, бръмбарите и скакалците се намират много протеини и витамини. Твърди се, че най-полезен бил бамбуковия червей.
Английските специалисти смятат, че водораслите ще спасят човечеството, за това са измислили специална рецепта за приготвяне на закуска от водорасли.
Ако се използват правилно ресурсите, които имаме, не би се стигнало до изкуствена храна и идеи за консумиране на какво ли не. Трябва да станем добри стопани на това, което имаме, за да сме здрави и да се чувстваме добре.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

Има много хора, натрупали толкова милиони, колкото никога не ще успеят да изразходват. Те се лакомят за още и са готови да отнемат последния лев на простоватите и безпомощните, за да задоволят тази своя жажда.

Стотици видове домашни и диви животни натрупат огромни запаси храна, но нито едно не ограбва по-слабите.

Вярно е, че катеричките, пчелите и някои птици събират, не само колкото да изкарат зимата , но го правят чрез влагане на собствен труд .

Мравката трупат големи запаси, но това еда ли ще ме подведе. Аз познавам мравката. В мен се затвърди убеждението, че между човека и животни съществува разлика, но тя не е поради наличие на разум, защото той не винаги се използва по предназначението си. Човекът е алчен и скъперник, а къде ще видиш това при животните?

Челюстите на обитаващите в Африка мравки от рода Dorylus са толкова здрави, че кореното население ги използва за хирургически цели при рани.
Хванатата мравка се слагат върху кожата близо до нараненото място. Благодарение на защитния си рефлекс, насекомото вмъква челюстите в кожата и стягайки прореза.

Рибата джак демпси е кръстена на известния американски боксьор. Малката южноамериканска сладководна риба е била наречена така, защото обожава да се блъска в другите риби и да им краде яйцата.
Друга невероятна риба е индийския костур. Тя се катери по дърветата. Не се шегувам.
Използва перките си, за да се прикрепва към ствола. Щом се настани на някой клон, позволява на мравките да полазят върху тялото й. После скача обратно в реката.
Мравките се посипват във водата…, за да бъдат погълнати на спокойствие.