Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.