Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Три годишно момче, жертва на война в Сирия, шокира света. Това е последната му снимка в болницата, където лекарите са се опитвали да спрат множеството вътрешни кръвоизливи.
Въпреки, че детето било само на 3 години, то чувствало, че умира. Преди да почине, детето през сълзи казало:
– От всички вас ще се оплача на Бога, всичко ще Му разкажа ….
В продължение на няколко дни в болницата лекарите са били свидетели на невероятна трагедия, а от силните думи на детето изпаднали в шок …
Ето това е ужасната дан, която събират ненаситните людоеди, управляващи еднополюсния свят.
Това вече не е ритуал, а икономическо обосновано жертвоприношение, положено на олтара на изгодата и благополучието.
Палачите на деца са загубили ума си от вида на кръвта на своите невинни жертви. Те са опиянени от чуждата мъка и болка.

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Празници. Веселие. Очакване на несбъднато. И все пак…..
Малко момче се прибира от празника проведен в детската градина. Целия изцапан, изподран, а дрехите измачкани… На главата му прясно оформена цицина…
Бащата поглежда сина си, почесва се по главата и пита заинтригувано:
– Сине, какво се е случило?
– Нали разбираш, татко, – започва невинно малчугана, – в градината имахме празник. Направихме кръг около елхата и потропнахме хорце ….. Децата бяха малко, а елхата беше толкова голяма …..

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!