Искам да ти кажа, че се жениш за едно чудесно момиче. Когато си мисля за нея си я представям като моя дъщеря.

Тя е много мила и търпелив. И ти трябва да си такъв към нея.

За изграждането на брака и семейството трябва да работите заедно. С нея трябва да обичате три неща: един друг, децата си и семейството си.

Може да се случи да се скарате, но и тогава се обичайте.

Ако не можете да разрешите проблемите си, разгледайте сватбените си снимки. Спомнете си хубавите мигове, които сте сътворили заедно.

И тези спомени ще ви съберат отново.

Майката разглеждала книгите в домашната библиотека. Малката и дъщеря взела голямата Библия и започнала да я прелиства, търсейки в нея картинки.
Майката казала на момичето:
– Сложи Библията на мястото. Ти не трябва да я взимаш. Тази книга е Божия книга.
Тези думи предизвикали в момичето интерес и на другия ден то отново взело Библията. Майка й забелязала това и отново й казала:
– Тази книга е Божия.
– Кажи ми, мамо, ако ти не четеш никога тази книга, защо не я върнеш на Бога?
Библията се явява безусловния Божий авторитет. Тя ни казва в какво и как да вярваме. Открива ни същността на Бога.
Знанията от Библията са необходими за да придобием богат, духовен и наситен със смисъл живота.
Думите на тази Книга имат свойството да запълнят празнините, да прехвърлят мостове на бездните и да превръщат избелелите краски на нашия живот в блестящи скъпоценни камъни.
Библията говори с прост, разбираем език дори за малко дете. В същото време думите й са изпълнени с такава дълбока мъдрост, че целия обширен човешки ум не може да разбере нейните дълбочини.
Научете се да се обръщате към Библията, когато имате въпроси! На нейните страници вие ще намерите правилния отговор за всичко.
Ако Библията лежи само на лавицата във вашата библиотека и не я четете, по съвета на малкото дете, по-добре я върнете на Бога или я дайте на някой, който ще я чете.

Момиче довело приятеля си да се запознае с родителите й. Тя се уединила с майка си, а момчето оставила при баща си.
Бащата се обърнал към младежа:
– Колко досадно е всичко, хайде да отидем до бара!
– Може, с удоволствие.
Седнали на бара и си пийнали добре.
Бащата отново:
– Какво ще кажеш да поизлезем малко, да свалим по някоя мадама?
– Няма да откажа!
Отишли, правили какво правили и решили да се прибират.
– С какво ще си ходим с такси или с метрото? – попитал бащата.
– По-добре да вземем метрото!
Прибрали се. Седнали да вечерят. Бащата пред всички попитал кандидата за ръката на дъщеря си:
– Какво ще правиш в неделя? Да идем на риболов, става ли?
– Чудесно, – радостно се отзовал младежът.
Бащата се обърнал към дъщеря си и казал:
– Този не ти трябва, дъще. Той е пияница, глупак и скъперник, а и през почивните дни няма да си бъде в къщи.

Надежда Кошкарова намерила в кофата за боклук щраус. Птиците в контейнера били две, но само една от тях била жива.
Надежда увила животното и го занесла на терасата си. Предложила му хляб и вода. Тя се тревожила много за бъдещето на щрауса.
В полицията посъветвали момичето да се обърне към зоопарка, но там не се съгласили да приемат три месечния щраус. Въпреки това, малкото решили да приемат в зоопарка намиращ се на територията на конен клуб.
След прегледа специалисти са казали, че животното не се чувства много добре, възможно е да е замръзнало. Ако щраусчето преодолее преживяното, ще остане да живее в приелият го зоопарк.
Как щрауса се е оказал в кофата за боклук и колко време е бил там, никой не знае. Една от версиите, че двете птици са изхвърлени от ресторант, в който се предлагат деликатеси от животни, а други твърдят, че това може да е дело на животновъди.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….