Това се е случило през 2005 г.

Едно дванадесет годишно кенийско момиченце се издирвало цяла седмица. Известно било, че е отвлечена, за да бъде насилствено омъжена.

След седмица намерили детето в компанията на три лъва, които са освободили заложницата от уплашените до смърт похитители.

По-късно се изяснило, че лъвовете са охранявали момичето, докато дойде полицията, половин ден. Те не само не я наранили, но и следели никой да не се приближава до нея.

Животните се отдалечили, едва когато се появили служителите на закона.

Специалистите предположили, че вследствие на тази благородна реакция на хищниците, потекли сълзите на момиченцето, а плача му напомнили на дошлите за техните собствени деца.

Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
– Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
– Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
– Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
– А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
– Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Това се случило в покрайнините на Буенос Айрес през 2008 г. Четиринадесет годишна родилка скривайки от близките си, родила и оставила бебето близо до пътя. Новороденото момиченце щяло да загине поради охлаждане, но било спасено от дворно куче, което скоро добило седем малки кученца.

Осем годишната кучка привлечена от писъците на новороденото и водена от майчинския си инстинкт, намерила детето и го занесла в колибката си. Животното внимателно хванало новороденото и го принесло на 50 метра до къщичката си. Сложила го между кученцата си и легнала до тях. Детето скоро дошло в съзнание и започнало да плаче силно. Развълнувана кучката започнала да обикаля около къщичката си. Залаяла силно, за да събуди стопанина си. Той излязъл да види какво става, а тя го задърпала към колибката си. Там намерил новороденото с висяща пъпна връв.

Детето веднага било отведено в болницата. То тежало 4 килограма. По него имало отоци, рани и други повредени участъци по кожата, които говорели, че детето е влачено по земята. Не се знае къде кучето е намерило бебето, но следи от ухапване по тялото не са намерени. Единствено на врата имало по тъмно петно, вероятно кучето е държало там детето, за да го пренесе, както е постъпвало при преместването на своите кученца.

Майката на новороденото скоро била заведена в болницата поради силно кръвотечение. Там тя е признала престъплението си. Момичето било съдено, а кучето станало национален герой на Аржентина.

Капитанът, тъмнокос, с къси мустачки и едва набола брадичка, четеше някаква книга, забил глава в нея. Едно малко момиченце поиска да отиде при своята майка, отскубна се от сестричката си и се втурна като патенце през линията.
Капитанът като чу влака да идва, изведнъж погледна и видя детенцето. Втурна се към релсите и го вдигна. Но кракът му се подхлъзна и влакът го прегази на минутата.
Веднага съобщиха на дъщерите му.
– А на детето нищо му няма, – пристъпваше от крак на крак един от свидетелите, като притеснено поглаждаше косата си, –  само си ударило рамото, когато той го подхвърлил към майка му. Горкият капитан, щеше да се радва, че го е спасил, нали, госпожице? Бог да го прости!