Боби седеше на пейката пред вратата. Днес не му се правеше нищо. Скучаеше и премяташе някаква сламка в ръцете си.

– Хей , Боби, – привика го шепнешком Пепи.

Пепи беше стар негов приятел. Боби свърна натам, а Пепи го бутна в една стая. В средата ѝ се намираше дървена маса, а на нея стоеше кашон.

Пепи посочи кашона и каза:

– Подарък.

Боби пристъпи към кашона и погледна. Вътре беше послано одеалце, а на него лежеше кученце на кафеви и бели петна. Ушите му бяха невероятно дълги.

– Какво е това? – попита Боби озадачен.

– Това е част от поколението на спринг шпаньолката на Чочо. – каза Пепи, като внимателно наблюдаваше приятеля си. – Той сметна, че имаш нужда от животинче и то непременно женско.

Боби се надвеси над кашона. Кученцето го погледна съсредоточено. Той направи опит да отмести погледа си от малкото, но това се оказа доста трудна работа. Кученцето се прозя и се търкулна по гръб. Явно очакваше да го почешат по коремчето.

– Вдигни го, Боб, – подкани го Пепи.

И той го направи. Кученцето го близна по бузата, зарови нос във фанелата му и заспа. Боби  погледна Пепи, който се опитваше да скрие усмивката си. След това погледна животинчето, което спокойно спеше в ръцете му и сви само рамене.

– С какво да го храня? Как се казва?  – попита Боби.

– Ти си стопанина, ти решаваш, – отърси ръцете си Пепи

Две минути по-късно Боби беше на тротоара с кученцето в ръце. Не му беше лесно, защото малкото беше заспало, а той внимаваше да не го събуди, но все някак ще се прибере.

Започна да си задава въпроси: „Как се възпитава куче, за да не прави пакости в къщи? Дали от него ще излезе добър пазач?“

Хубавото беше, че новият му приятел през целия път спа.

Боби качи животинчето в апартамента и го пусна в антрето. Кученцето огледа обстановката и вдигна глава. После тръгна към спалнята. Боби го последва.

Кученцето седна на пода и погледна към леглото. Боби каза:

– Не – и поклати глава в знак на отказ, но кученцето беше на друго мнение.

Понесе се напред, но се удари в рамката на леглото и се приземи на носа си. Боби се засмя, а малкото само изквича. Може би трябваше да излае, но нещо май не се получи.

Боби се облегна на вратата и започна да наблюдава следващия опит на новия си приятел, да превземе матрака. Отново не му достигнаха няколко сантиметра, но този път се приземи на дупе и седна примирено в краката на новия си стопанин.

– Какво искаш? – закачливо го попита Боби.

То изви глава и размаха весело опашка. Това беше знак, че му се играе, но Боби реши, че му се пишка и го занесе на определеното място за това, но кучето се дърпаше и скимтеше.

Най-накрая Боби го взе и го постави на леглото. Кученцето обиколи кревата и си избра място на възглавницата. Няколко секунди по-късно вече спеше дълбоко.

Боби изгаси лампата и затвори вратата на спалнята.

Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Един монах отишъл при един отшелник и му казал:
– Срещнах единствения човек в света, който имаше за себе си добро мнение.
Отшелника се навел, след това вдигнал глава и казал:
– Бъди сигурен, че ако човек има добро мнение за себе си, то това е единственото хубаво становище, което той притежава.

Не забравяйте, че живеете тук и сега. Старайте се по-малко да мислите и анализирате, опитвайки се да разберете стереотипите, които са разпространени в обществото.
Днес установилия се свят се променя и става необичаен. Можете да забележите по-ярките цветове наоколо в дърветата, в цветята, в цялия ​​свят. Това, което изглежда познато и всекидневно, се превръща в ценно и възхитително. Едва тогава ще можем да погледнем на света по съвсем различен начин.
Не позволявайте на обществото да диктува вашето мнение, какво можете и какво не можете да направите, само защото сте на такава и такава възраст. Не забравяйте, че възрастта е само една цифра в документите и отметка в мозъка ви.
Ако вие гледате на живота като някакъв промеждутък от време, движещ се линейно, то навярно е вече късно да се променят нещата.
Изживявайте всеки миг! Научете се да живеете днес и сега! Тогава и негативните мисли ще станат по-малко. И вие съзнателно и самостоятелно ще правите избор и ще се занимвате с това, което искате.
Това е сега, именно в тази минута…..

С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?