Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…