Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

Тя се забави доста вътре, но когато излезе на двора едва не припадна. Нейното синче набутваше в устата си мръсен дъждовен червей.
– Ваньо! – изкрещя тя. – Какво правиш? Червеите не трябва да се ядат.
Детето удивено повдигна глава и попита:
– Защо?
Майката дойде на себе си и вече съвсем спокойно обясни на сина си:
– Представи си майката на това червейче като излезе и не намери сина си, какво ще стане тогава?
Момчето се замисли за момент, а след това смръщи вежди и добави:
– Няма да излезе.
– От къде си толкова сигурен?
– Аз вече я изядох ……

Този малък мъж постоянно се въртеше и не даваше на никого мир и спокойствие. От устата му, като поток, се изливаха безброй въпроси.
Днес обикаляше неспокойно майка си, пляскаше с ръце, за да й привлече вниманието, нали трябваше да зададе поредния въпрос, който измъчваше малката му главица.
Накрая успя да улови погледа й и побърза с въпроса:
– Мамо, кои са ангелите?
Очакваше поредния упрек да млъкне, но за негова изненада майка му се усмихна и каза:
– Това са послушни деца, на които им израстват крила. Но има лоши и пакостливи сред тях, на които им растат рога на главата.
Малкият „любопитко“ притеснен от получената информация, щателно взе да изследва главата си. Накрая въздъхна с облекчение и каза:
– Ех…., още не са пораснали…..

В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!