Веднъж тя леко плесна малкото си момиченце по дупето и му направи забележка, за нещо, което детето беше направило.

Малката сбърчи носле и се разплака. Майката погледна дъщеря си и за да успокои каза:

– Всичко е наред, прощавам ти!

Детето все още подсмърчайки, вдигна глава и погледна майка си. Впери поглед в нея и каза:

– На думи ми прощаваш, но очите ти говорят друго.

Какво невероятно прозрение! Това може да усети и изрази само едно дете толкова ясно.

Прошката не е само израз, съчетание от думи, тя трябва да извира от сърцето.

В един ресторант сервитьор приближава масата и учтиво пита:
– Какво ще поръчате?
На масата са жена на средна възраст, имаща проблеми с теглото си и момче на около пет години, с неспокоен перем, който детето нервно прибира от време на време.
Жената се обърна към детето и го пита:
– Ти какво ще искаш?
Момчето с някакъв странен глас, изглежда имитиращ някакво демонично страшилище казва:
– Бих искал да погълна няколко новородени.
Разговорите в заведението затихнаха. Посетителите някак странно погледнаха малчугана. Майката махна с ръка и уморено добави:
– Извинете. Той имаше в предвид яйца ….. Да то иска пържени яйца…..

За първи път са публикувани шокиращи факти за деца израстнали в семейство на хомосексуалисти.
Какви деца ще израстат, ако са възпитавани от хомосексуалисти? Този въпрос вълнува всички в продължение на много години.
Подръжниците на еднополовите партньорства твърдят, че на децата им е все едно дали имат майка и татко. Просемейните и религиозни организации, както и много психолози твърдят, че деца израстнали в атмосферата на хомосексуални взаимоотножения, израстват травмирани и непълноценни за живота.
До сега не е имало научно изследване по въпроса поради това, че не е израстнало поне едно поколение такива деца, които да бъдат наблюдавани.
Въпреки това през есента на 2010 г. Марк Регнерус, доктор по социология, доцент в Тексаския университет, започва научното си изследване на тема:“Какви са децата на родители, които имат еднополови отношения“. Ученият е завършил своето изследване до средата на 2012 г.
Резултатите, които е получил американския социолог са шокиращи. Авторът на изследването доказва съществуването на много негативни последици за децата, които са израснали в семейство на хомосексуалисти. Всички тези въздействия могат да бъдат категоризирани, както следва: високо ниво на предаване на венерически инфекции, нежелание да се запази семейната верност, психологически проблеми, социално-икономическа безпомощност и разстройство на сексуалната идентичност.

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

Всеки от родителите в България трябва да разбере това.
През последните 30 години структури, заинтересовани от търговията с деца, заети с преразпределение на демографските маси, са узаконили положението, че родители и деца не са едно цяло. Сега децата принадлежат на някакво абстрактно общество или държава.
Освен това, според конвенцията за кражба на деца подписана през 1980 г. в Хага, децата принадлежат на тази територия, на която са живели през последните три месеца.
Лисбакен, министър по въпросите за децата в Норвегия, не се срамува да каже:
– Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в страната да са като мен.
Той е инициирал държавна програма за провеждане на експеримент. В детските градини била иззета всичката литература от рода на „Пепеляшка“ и всички приказки на братя Грим. Вместо това била написана друга литература. Тя съдържала приказки със заглавия „Крал и крал“, „Дете – гей“…….. В тях принц се влюбва в краля или друг принц, принцесата мечтае да се ожени за кралицата. По закон, на децата трябвало да се четат такива приказки и да им се показват съответни картинки.
Имало и такъв случай. Руски туристи пътували в Нова Зеландия с краткосрочна виза, една седмица, важаща за майка, баща и дете.
Родителите ли се скарали на детето, детето ли силно заплакало, не се знае точно, но от хотела където пребивавало руското семейство се обадили в службата за защита на децата.
Дошли „спасителите“ и взели детето от „родителите- садисти“. Руски дипломати се борили повече от година, за да могат биологичните родители на детето да се видят с него.
Нека защитим децата си от западното „юношеско правосъдие“, което ни се представя под прикритието на „спасяване на деца от алкохолици родители“, който е глобален експеримент, за да се промени пола на нашите деца.
Чудовищен експеримент, който вече е на ход почти 30 години в цяла Европа.