Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.

Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.

Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.

Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.

Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.

Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.

Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…

Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.

Когато загивал морският гигант „Титаник“ по телеграфа се носели неспирни молби за помощ Тези съобщения били приети от два кораба „Калифорния“ и „Карпатия“.

Вторият кораб веднага отговорил: „Идваме с пълна пара, дръжте се!“

Той с голяма скорост успял да стигне до мястото на катастрофата. Моряците от кораба успели да спасят осем човека.

„Калифорния“ бил много близко до „Титаник“ но не успял изобщо да се задвижи. Корабът бил заседнал в ледовете. Нямал достатъчно гориво, за да засили котлите и да потегли. Самият той имал нужда от помощ.

Така се случва и със всеки от нас. Нашето влияние върху другите зависи от това в какво състояние сме. Ако нямаме любов и не изпитваме състрадание, ние няма да можем да направим нищо, за да помогнем на хората.

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.