Пионер на евангелското благовестие в Китай бил Хъдсън Тейлър. Веднъж облечен в китайски дрехи стоял на брега на реката, очаквайки лодка.
Дошъл богато облечен китаец. Когато лодката взела да приближава, китаецът ударил Тейлър по главата и го повалил в калта.
По-късно Тейлър разказвал, че първият му импулс бил да удари китаеца, но Господ го избавил от това изкушение.
Когато лодката приближила до брега, китаецът внимателно се вгледал в Тейлър и разбрал, че е чужденец. Той не могъл да повярва на очите си и попитал:
– Защо не ме ударихте и вие?
Тейлър казал:
– Приятелю, лодката е моя. Качете се и ще ви откарам, където искате.
По пътя Тейлър разказал на китаеца за Божията любов и за Божия Син, който е разпънат на кръст заради греховете на всеки човек. Когато се разделяли, сълзи на покаяния и радост се стичали по бузите на китаеца.
Такава е силата на Евангелието, тя превръща враговете в приятели. Евангелието е Божествена сила в действие. То побеждава предубеждението, суеверието и езичеството. Сила, която доминира над човешкото сърце, волята, характера и живота. Това е истина, светлина, любов, търпение и святост. Помага за издържане срещу гонители, мъчения и смърт.
Евангелието е реална сила, която може да промени човешкия живот, дава му смисъл. Без него живота е жалък и вегетиращ.

Генерал Гордън по време на престоя си в Горен Египет се нуждаел от слуга. Той си избрал един млад мюсюлманин и му предложил да постъпи при него на работа. Мюсюлманинът отказал. Гордън попитал за причината на отказа му, на което младият човек отговорил:
– Ти ще ме направиш християнин.
Тъй като Гордън се нуждаел от добър работник, му обещал, че няма да му говори за религия и не се заинтересувал от неговия живот преди.
Когато генералът започнал да настоява за съгласието му, мюсюлманинът му казал, че се страхува да не стане християнин в резултат на това, че ще има ежедневен контакт с него.
А животът на генерала е бил по-красноречив и от проповед, дори когато не казвал и дума за религия.
Гордън бил истински пример за действен християнин. Той влияел на другите, като излъчвал новият живот подарен му от Исус Христос. Хората виждали в него изявата на живот изпълнен с любов, мир и доброта…..
Това убеждава много повече от многословието.
Приелият Христос се изпълва с жива вода, която се излива към другите във вид на любов, прошка, милост, милосърдие……
Най- убедителното доказателство за християнството е самият християнин.
Християнството без любов е фалш и лицемерие.

Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.

Човек може да няма обувки и да си мечтае за такива, но ако види човек без крака……

„А благочестието със задоволство е голяма печалба“

Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато  хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание но заедно със задоволен ум и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот.
Да бъдем доволни от съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато всичко това върви заедно с любов към Бога и човека, ние сме щастливи.
Едва ли някой ще   погледне с добро око ленивото задоволство.