Освен защитно облекло и оцветяване на лицето, съществува още по-ефективен и евтин начин да скриеш лицето си от камера за видеонаблюдения, именно чрез светодиоди.
Работата е там, че почти всички фото и видеокамери, особено черно-белите, слабо виждат в инфрачервения диапазон. Това се прави специално, за да се подобри качеството на снимките в слабо осветени помещения, в сумрак и тъмнина. За да се убедите в това, достатъчно е да обърнете обектива на камерата към дистанционното, например, от телевизор и ще видите как то мига червено. С невъоръжено око, това излъчване не се регистрира.
Използвайки този принцип, може да се направи устройство, което да осветява лицето ви за почти всички фотоапарати и видеокамери. Достатъчно е да си купите евтин светодиод, 9 волтова батерийка и да ги закрепите на шапката си или на нещо друго, което покрива главата ви.
Околните хора абсолютно нищо няма да забележат, но за видеокамерите лицето ви ще се превърне в голямо ярко петно.
Въпреки това, с малко по-добра камера, този метод не работи.

Тя беше дребна женица и преподаваше на децата в една църква. Те бяха буйни и палави. Сред тях имаше едно момиченце с две плитки, което постоянно ги премяташе ту отпред, ту отзад. То живееше в сложна обстановка, която го бе превърнала в срамежливо и свито дете. Слушаше винаги внимателно, но си оставаше безмълвно.
Днес учителката и разказа за небето, където няма да има сълзи и смърт. Момиченцето попиваше всяка нейна дума. Накрая вдигна ръка и без да дочака разрешение да говори, бързо каза:
– Госпожо, а там има ли място за такива като мен?
Гореща сълза издайнически се изплъзна от окото на учителката и опари бузата й. Този спонтанен вопъл на детето докосна нежните струни на сърцето й. Това беше вик за помощ…..
Сърдечна усмивка се разля по Божието лице и Той изпрати мъничко благодат, която се отрони през пукнатината на небосвода и напои едно страдащо, самотно, малко сърчице……

Тъкмо сте приключили с една книга и искате следващата да е подобна на нея. За това ще ви помогне новата система, която ще изгради структурата на историята на прочетеното от вас и ще ви предложи нещо подобно по стил.
Програмата е разработена от Джозеф Редингтон и негови колеги. Тя сравнява текста, обръща внимание на относителната честота на употреба на отделните думи и визуализира получените данни.
Например, ясно ще се различава глави написани от първо и трето лице в сегашно и минало време.
Инструментът е подходящ за наблюдение и координация на текста, като сценарий , статии от списания и т.н., който е написан от няколко души. Програмата не по-лошо от човек избира книгите. Когато  „чете“ произведението, тя рисува дървовидна структура, в която близки по стил части се групират заедно и лесно е да се забележи, кое парче е по-особено.
Възможно е системата да се окаже полезна за начинаещ автор. Тя ще му помогне да отстрани неравностите в стила и ще го сравни с произведенията на популярните автори. Така той може да разбере дали ще има успех на пазара или пред издателя.
Що се отнася до система за автоматично препоръки,  тя е широко известна в света на музиката,  която се основава на алгоритъма Project Music Genome. Потребителят отбелязва любими песни и групи и след това се наслаждава на предложената селекция. С новата система нещо подобно се получава и за книгите.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.