Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……

Връщаше се от Ню Йорк, където беше преподавал в тамошния университет. Сиви облачета надничаха през илюминаторите, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха върху любимото му занимание, за което отделяше много малко време напоследък.

Изведнъж седалката се разтресе и хората се олюляха наоколо. Едва сега забеляза загрижените им лица.

Чу се мъжки глас по уредбата, навярно това беше пилотът. Той съобщи:

– Имаме повреда в единият двигател ……. може да се наложи аварийно кацане.

Мислеше си, че е близо вече до летището, което обуславяше края на пътуването му, но уви …..не.

Жената, която седеше до него много се изплаши. Четиридесет годишна съвсем обикновена на вид, с нищо не привличаща погледа. Смътно си спомни, че по едно време му бе разказвала за работата и съпруга си или нещо от този род, но той само кимаше, а мислеше за съвсем друго.

Когато самолетът силно се наклони, надписът за пристягане на коланите започна да свети настойчиво. Жената в уплахата си го хвана за рамото.

Той също се изплаши. Единствената му мисъл беше, че иска да остане жив след всичко това. Изпадна във паника, когато жената го стисна по-силно за рамото той я изблъска от себе си.

Странно, винаги е смятал, че в критична ситуация инстинктивно ще прояви смелост и ще помага на другите. Но действителността беше много по-различна.

Няколко минути по-късно кацнаха благополучно. Жената не искаше да го погледне. Извърна се настрани и заплака. Не му позволи да ѝ помогне с багажа. Не желаеше да го види.

Лицето му беше мрачно и навъсеното, то явно показваше какво чувстваше в момента.

Как щеше да разкаже на жена си за станалото? Тя и без това го смята за егоист, за човек, който изобщо не му пука за другите.

Колкото и да се напъваше да се представя добре, в критичната ситуация се провали. Трябва да направи нещо, дълбоко в сърцето си той съвсем не се смяташе за егоист.

Взе чантата си и се отправи към към аерогарата. Тълпата го погълна и той забрави за случилото се.

Летище Франкфурт е въвело нова услуга. Лимузина докарва туристите от дома до летището.
Така пътниците ще избягват проблемите на вхоа на летището.
Тези, които ще се възползват от тази услуга, няма да търсят място за паркиране или да стоят на опашка за регистрация. Колата ги докарва направо до вратата на самолета.
Пътниците ще бъдат извозвани до летището с коли от марките Mercedes S-Class, VW Phaeton, или на BMW Серия 7.
Туристите могат да резервират такава услуга за групата до 4 души. Тази услуга може да се поръча и онлайн. За сега цената на това нововъведение не е съобщена.

Китайските учени от Югозападния университет в Цзяотун са построили влак, който се движи с помощта на магнитна възглавница и достига скорост 2900 километра в час. За да се намали въздушното съпротивление, се използва вакуум. Този влак може да се използва в космоса и военната индустрия.
За да се издигне влакът във въздуха се използва електромагнетизъм, който обеспечава тяга за новия влак. Такава висока скорост е възможна, тъй като няма колела, които са в контакт с релсите, така триенето също отсъства и се увеличава максималната скорост до безпрецедентни висоти. Освен това, този влак е устойчив на влиянието от климатичните условия и може да се използва независимо от времето.
В момента се използва като пътнически влак и достига максимална скорост от 413 км в час. Веднъж е достигнал рекорд 501 км в час – скоростта  е достигната при тестови изпитания. Влакът на магнитна възглавница е открит през 2004 г. в Шанхай. Той работи в района на Пудун Шанхая. Докарва пътниците до летището.
При тези скорости трябва да се намали триенето на въздуха, тъй като то се превръща в сериозен проблем за постигане на висока скорост. Според изследователите, ако се увеличи скоростта над 400 километра в час, енергията ще се разсее. Размер на загуба от енергия ще бъде 83% .
Ако се намали тази загуба на енергия, можете да получите скоростта, с която човек може да отиде от Ню Йорк до Пекин само за 2 часа. Някои съвременни влакове вече могат да достигат максимална скорост от 1220 километра в час, със стандартно междуосие.
За да се въведе новия влак трябваше да се изгради специален пръстен. Това е тунел, през който се движи влакът. Тази технология е станала достъпна през февруари миналата година. Този прототип е твърде малък, за да се демонстрират възможностите на целия влак, но от получените цифри могат да се направят изводи за ефективността на този продукт.

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.