Турският музикант Гьоркем Шен е публикувал видео в YouTube, на което той свири на музикален инструмент, който е нарекал „яйбахар“.
Този музикален инструмент може да ви изглежда на всичко друго, но не и на уред, от който могат да се извлечат музикални звуци.
Но когато музикант се допре до струните му, става ясно, че такива звуци едвали ще могат да се получат от други музикални инструменти.
Инструмента е устроен така, че вибрациите от неговите струни с помощта на цилиндрични пружини се предават на специални барабани, на които са обтегнат специални мембрани.
В резултат на това се получава уникален обемен звук, който буквално изпълва стаята.
За сега музикантът не е мислил по въпроса за производство и продажба на такива инструменти. Него напълно го удовлетвояват експериментите със звуците, с който той се занимава в старата си къща. Но в бъдеще такава възможност, за производство, не се изключва.

Много е по-лесно и по-евтино да се построи нова къща, отколкото да се поправя стара. Тези думи, най-добре илюстрират духовната реалност.
Старата природа на човека съдържа лъжа, поквара и различни изкривявания, но тя трябва да отстъпи място на новата природа. Имено това направи Бог.
В какво се състои проблема! Да се измени характера на човек е много по-трудно, отколкото да си смените дрехите. Нещо повече, със свои сили изменението на характера е практически невъзможно.
Но за Бога всичко е възможно. Бог не иска просто да ни поправи, а напълно да ни промени съобразно образа на Христос.
Той иска да влезе в живота ни и постепенно да ни променя отвътре.
Помоли Го за това! Той чака!

Разположената в Ротердам, Холандия, компания Ecobird е създала мини градинка комбинирана с аквариум.
Компанията предлага комплект, позволяващ да се организира в къщи малка градинка от различни растения, която се разполага непосредствено над аквариум от любими рибки.
Но защо едно под друго? Защото тези две системи ще се грижат една за друга.
Водата с микроорганизмите ще полива и наторява растенията, които от своя страна ще филтрират водата в аквариума. Получава се нещо като кръговрат.
Идеята, разбира се, съвсем не е нова. Но приемуществото ѝ се заключава в това, че за тези, които все още имат съмнения и не знаят от къде да започна организирането на такова чудо у дома си, компанията предлага пълна гама от материали и компоненти.
Всичко, което трябва да се направи, е само да се пуснат рибки в аквариума.

В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

В семейството растели две деца, момче на шест години и момиче на осем години.
Веднъж преди да започнат обяда, ги пратили да си измият ръцете. Децата изтичали бързо до мивката. Момичето, което било по-голямо и по-силно избутало брат си от вратата и първа застанала пред мивката. На брата това не се харесало и близо до чешмата двете деца се сборичкали.
Когато децата се върнали на масата момичето се оплакало:
– Той ме бутна.
– На момичетата трябва да се отстъпва, – казал бащата и сърдито погледнал сина си.
Момчето запомнило този урок за цял живот. За него баща му бил авторитет, а той искал да бъде добър син. През целия си живот той се стараел да отстъпва на момичетата и жените.
Отстъпвал им във всичко, в автобуса мястото си, на работата най- печелившите задачи, а на опашка за концерт последните билети.
В къщи на жената си давал право на последната дума. Веднъж чул от съпругата и децата си следният извод за себе си:
– Ти си неудачник!