В центъра на Санкт Петербург пътна помощ е преместила изоставена кола, в която живеело куче. И не просто живеело, а охранявало старата „Лада“.

Местен жител, който видял кучето в колата, се опитал да отвори вратата, но не успял, за това се обадил в полицията. Оказало се, че вратата не била заключена.

Вътре колата изглеждала напълно обитаема. Ключът бил в стартера, имало и лични вещи – книги, цигари. Изглежда, сякаш собственикът току-що е излязъл от колата. Хората се чудели какво може да е станало с него. Може да е получил инфаркт или го е сполетяло някакво нещастие.

Но кучето и без хазаин, не е оставило колата нито за минута. Колко време животното е било в нея, никой не знае. Когато отворили вратата на колата, кучето изглеждало с напълно изчерпани сили и едва се държало на краката си. Хората започнали да го хранят. За сега го наричат „Кучето“, друго име не са му дали.

Много от хората не са безразлични към съдбата на кучето. Те вярват, че стопанинът му ще се върне за своя четириног приятел и ще настъпят по-добри дни за животното.

Един от най-почитаните християнски мъченици е Св. Христофор, който според преданието е живял през 3 век и е бил огромен на ръст.
Според православните традиции на иконите този светец се изобразява с глава на куче или на кон, а при католиците в образ на великан, пренасящ Христос през реката.
Във Валенсия зъб на мамонт почитали като част от мощите на светеца, а бедрената кост на мамонта като ръката на Христофор.
Тези атрибути тържествено се пренасяли по улиците с молитва за дъжд.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.

Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.

Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.