Току що сте си купили или набрали от градината свеж копър, магданоз или целина.
Не сте употребили цялото количество от подправките, но ако ги оставите така, те ще увехнат или пожълтеят, ако ги натопите само в някой съд и няма да може да ги използвате повече.
За да ги запазите, е необходимо предварително да разрежете стъблата им леко от долу.
Вземете стъклен буркан и в него налейте вода на височина до два сантиметра. В него потопете растенията.
Покрийте буркана и го сложете в хладилника.
„Това е любимата ми блуза! И какво от това, че не я нося вече две години?“
Това е най-честото оправдание, но има ли в него смисъл? Защо да пазя в дома си дрехи, които няма да обличам дълго време или изобщо няма да нося?
Някои психолози твърдят, че ако човек се отърве от всичко старо, той автоматично се освобождава от много тежки спомени и преливащи носталгии.
Освен това се освобождава място за новите неща.
Според учените, излишъкът от стари дрехи, мебели и други неща, не само запълва жилището, но също така се отразява и зле върху здравето ни.
Те отлично събират не само прах, но и опасни вируси, които в доста голямо количество се съдържат в домовете.
Ето защо, без значение колко ни е мъчно да изхвърлим старите неща, тази процедура е необходима и полезна!
Играчките играят голяма роля при формирането на нашите деца. Чрез тях те се развиват и опознават света.
За това, когато родителите избират играчки трябва да се ръководят не само от съображения за полезно и забавно, но и да се постараят да не бъдат много по количество.
Ако играчките са по-вече от необходимото, детето престава да се грижи за тях. То не ги цени, защото знае, че ако се счупи някоя, ще бъде заменена с нова.
Ако децата у вас постоянно трошат играчките си, отнемете им голяма част от тях и те бързо ще съобразят какво да правят.
По-малкото количество играчки помага на детето да се интересува повече от книги, музика и рисуване. А любовта към изкуството помага на детето да види прекрасното в света.
Представете си, че вие с приятеля си се движите по ескалатор.
Изведнъж решавате да се изкачвате по стъпалата на ескалатора, за да ускорите придвижването си.
Кой от вас двамата ще преброи по-голямо количество стъпала от ескалатора?
Впрегнете всичките си мозъчни гънки и мислете усърдно. Въпросът е много лесен.
Пак ли се отказахте. Няма как, следва …
Отговор: Този, който се изкачва по стъпалата бързо ще преброи повече от тях. Представете си, приятелят ви стои на едно място, докато ескалаторът се движи. Тогава той „ще преброи“ само едно стъпало. А вие като се движите, ще преброи много повече стъпала.
Обикновено глинените съдове се пекат в специални пещи при температура от 500 до 1150 градуса по Целзий. Порцеланът се изработва от разтопена глина и се пече при температура 1280 градуса по Целзий. Той има глазирана повърхност.
Тайната на порцелана е в употребата на чиста глина, позната като каолин или китайска глина, която при много високи температури променя физическия си състав, става полупрозрачна и напълно водоустойчива. Процесът е известен като витрификация – превръщане в стъкло.
Причината , поради която китайците „изобретяват“ порцелана по-рано от другите народи е, че техните грънчари са могли да открият подходяща глина, така и да създават достатъчно висока температура, за разтопяването ѝ.
На практика чистият каолин се смесва с „порцелановия камък“, който е междинен продукт от разпадането на вулканичните скали в глина през хилядолетията.
Порцелановият камък съдържа висок процент на фелдшпат, който осигурява алкалното съдържание чрез флюса, необходим за снижаване на витрификационната температура на глината, така и допълнителното количество силициев двуокис, улесняващо достигането на прозрачност.
Порцелановият камък се използва и за приготвянето на високо температурни глазирани покрития, които също съдържат силен флюс, като например дървесна пепел или вар, като спомага за превръщането на глазираната микстура в стъкло при загряване до температура, необходима за производство на порцелан.
В резултат на това се получава полупрозрачен порцелан от смесването на глина и стъкло.