Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.

Британския художник Джеймс Хопкинс се увличал от различни постановки. Той използва илюзията и перспективата, така че от различни предмети на домашния интериор, създава картини на оптическа измама.
В работа влизат вази с цветя, книги, дискове, списания, слушалки, чаши и бас-китара.
Каква оптическа измама очаква зрителя?
Джеймс Хопкинс се увличал от жанрове като „танц макабр“ или „танца на смъртта“. Този жанр е класика за европейската култура, особено характерна за средните векове. И всеки уважаващ се художник-европеец не може да го пропуснат.
Но Джеймс Хопкинс се увличал все повече и повече и открил нова тема „конче“….. и не иска да слезе от нея.

Да се открие най-подходящия багаж за пътешествие не е лесно. Ето защо дизайнерите от цял свят работят по проблема куфара не само да е обемен и да се вмества всичко в него, но и да бъде удобен за всеки.
Холандски дизайнери са решили проблема чрез своето изобретение TravelTeq. Това е куфар с размери 55 х 25 х 35 сантиметра. Той може да се качи на самолета като ръчен багаж. Най-важното му предимство е, че може да се превръща в удобен стол. Притежателите на чудото куфар имат възможност да седнат по времето на закъснението в претъпкани летища.
Освен това куфара е достатъчно обемен. В него могат да се поставят списания, книги, лаптоп, фотоапарат, мобилен телефон и всичко онова, което не бихме поместил в основния багаж.
TravelTeq е много лек и тежи само 6,25 кг.
Това лято други дизайнери от Мексико са представили оригинален куфар, който се трансформира в каляска, даже и в скутер.

Тази оригинална детска етажерка може да направите от плътна тъкан върху дървена рамка. Тя ще бъде много удобна за дете, тъй като книгите ще са разположени точно пред лицето му и то много бързо ще може да намери нужната му книга.
За да се направи такава полица са необходими здрав плат и дървени дъсчици за рамката. Също така трябва да разполагате с чук, отверка, бормашина и шевна машина.
Първото нещо, което трябва да направите е рамката. За това помислете къде ще бъдат разположени джобовете за книгите и определете съответните размери.
Следващата стъпка е да се изчисли мястото, където ще се сложат планките, които ще държат джобовете. Самите планки ще се намират на различни разстояния от края на основната рамка, но това разстояние ще бъде еднакво, така че джобовете при сглобяване да останат странично, както е показано на рисунката.
С помощта на шевна машина се правят самите джобове за съответните планки.
След сглобяване на конструкцията, трябва да я окачим на стената и да поставим книгите в нея.
Някои слагат и допълнителни джобове за всевъзможно малки детайли. Такива обикновено поставят младите майки над креватчетата на децата си, където слагат бутилка, биберон и други необходими предмети за бебето.