Преди много години на Форума се разтворила пропаст. Като не знаели какво да правят, прадедите ни се допитали до Сибилините книги, купени от самата Сибила от петия римски цар Тарквиний Приск.
Оттам разбрали, че земята ще се затвори веднага, щом получи онова, което римския народ цени най-високо и оттогава нататък ще връща полученото в изобилие.
Хората започнали да хвърлят свещени хлябове, съкровища, сребро, злато…, но бездната не се затваряла. Накрая Марк  Курций помолил да му разрешат да се обърне към сената. Там той казал:
– Според мен, храбростта на войниците е най-скъпото притежание на Рим и ако някой доброволец се пожертва, земята ще даде преизобилно храбри мъже.
Надянал доспехите, възседнал бойния си кон и се хвърлил в бездната. Тя се затворила над него и на мястото избликнал ручей, пред който всяка година се принасяли жертвоприношения на Курций и се мълвели молитви.

В живота ни покълнаха новите технологии. Бързо стеснявайки традиционните хартиени книги, на сцената се изправи негово величество Интернет.
Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.

Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Италиански учени от технологичния институт в Генуа са създали магнитна хартия с антибактериални и водонепроницаеми свойства. На такава хартия може да се пише и да се печата. От нея могат да се правят корабчета и самолети.
Технологията се основава на преобразуването на единични молекули от хартията в полимерни съединения. Трябва да се отбележи, че ако се използват наночастици от среброто, то веществото става антибактериално, а ако се вземе желязо – магнитно.
За да се предаде на хартията необичайни свойства е нужно да се потопи в течност или да се напръска повърхността й със специален спрей. В този случай около отделни влакна на хартията се образува покритие от наночастици.
Учените казват, че антибактериалната хартия може да се използва за опаковка на лекарствени и хранителни продукти, а нанохартия в състава, на която влиза желязо може да се използва за защита на пари и ценности. За защита на стари книги или други предмети в среда с повишена влажност може да се използва водонепроницаема хартия.

Целта на архитектите е била да създаде атмосфера на уединение, сред обкръжението на природата и многочислени книги поставени на интересно приспособени рафтове.
Необичайният вид на зданието се подчинява на правилата на съвременния дизайн. Според архитектите, сградата реагира на околната среда.
Плана на разположението му е логически неясен четириъгълник, формиращ максимално ефективна вместимост и ориентацията на просторните прозорци, пускащи в стилното, но мрачно пространство достатъчно количество дневна светлина. Необичайната къща е разделена на три части.
На първия етаж е холът и библиотеката. Малък триъгълен балкон тераса е пронизан от живи дървета, които архитектите грижливо са съхранили. В част от участъка в близост до дома има басейн.
Въженото стълбище към второто ниво, както и други архитектурни елементи на вътрешното пространство, напомнят приказни пещерни сводове.
Максималното приближаване на естествените покрития върху стените, тавана и подовете, както и елементи на вътрешна украса създават ефект на пълно сливане с природата – едно чувство на откъсване от шума и суетата на града.