През 2007 г. японски учени са установили под микроскоп работата на един от „молекулярните двигатели“ на живата клетка.

Протеинът миозин V се движел по актинова нишка, „влачейки“ към него прикрепен „товар“.

Всеки етап миозин V започва с това, че един от така наречените крак (задният) се отделя от спиралата на актина.

След това, вторият крак (по-горе), се навежда напред, а първият е свободен да се върти на „шарнир“, свързваща краката на молекулата дотогава, докато случайно не докосне актиновата спирала.

Крайният резултат на хаотичното движение на първия крак се оказва строго детерминиран благодарение на фиксираното положение на втория.

В ​​нашето време малко хора могат да бъдат изненадани от оригинални украшения, защото бижутери показват голямо въображение при създаването на тези привлекателни неща.

Има украшения под формата на растения, животни и много други предмети, но сега е създадена линия от бижута за хора, които са посветили живота си на науката.

Създателите на необичайната колекция Люк Кокс и Идохая Лахортига от Белгия, които са биохимици, правят бижута само от скъпоценни материали от най-високо качество. Част от приходите се изразходват за финансиране на различни образователни програми.

Благодарение на усърдието и таланта на Люк и Идохая, всеки учен може да придобие нещо като бижу под формата на диаграми, клетки, химически съединения и много други.

Дори хората, които са далеч от точните науки признават, че всички тези бижута изглеждат много стилни.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?

Дефекацията при хипопотамите става много неспокойно.

Мъжките имат навика да разпръскват урина и изпражнения по време на този процес. А опашката действа като витло.

Това поведение е важно за маркиране на територията, както и за комуникация между индивидите.

Това прави грижата за хипопотамите в зоологическата градина, където край клетките поставят табели с предупреждение, много сложно.

Арктическите земеровки в крайна степен са териториални бозайници.

В един експеримент две такива земеровки били оставени заедно в клетка.

Всеки път през няколко дни една от тях била мъртва.

При това никакви видими увреждания не се намерили на животните.