Веднъж Шукшин се разхождал с малката си дъщеря. По пътя срещнал стар приятел. Отишли с него до близкият ресторант. Пийнали си, по разговорили се.
За дъщеря си, която оставил за минута на входа, съвсем забравил, а когато си спомнил и изскочил на улицата, нея я нямало.
Паникьосан обиколил целия район, всички дворове и веранди …
Докато бягал, дал обет: ако намери дъщеря си, в устата си да не сложи капка алкохол.
Накрая я открил. А обетът си не нарушавал нито на Нова година, нито на рожден ден ….
Веднъж след поредното снимане на филма „Те се сражаваха за родината“ екипът бил на гости у Михаил Шолохов. Домакинът уговарял Шукшин да изпие поне една глътка шампанско, но той категорично отказал.
Тогава Шолохов обидено казал:
– Когато ти дойда на гости в Москва, дори до чаша с чай няма да се докосна!

Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.

На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Това умение се развива у майки с деца до 4 години. По-нататък не действа, защото не е необходимо.

Като резултат от това умение човек получава способност по температурата на памперса и неговата плътност, да определи дали е напикан и намират ли се в него екскременти.

Като допълнение човек може да определи температурата на млякото, само по една капка от него.