Скорошен пробив в съвременната технология довел до развитието на нов метод за отстраняване на солта от морската вода.
„Хората умират поради липсата на прясна вода. И те ще продължат да го правят, докато не се случва някакъв пробив, който, надяваме се, е направила нашата технология „, заяви Тони Фрадакас, основател и главен изпълнителен директор на Okeanos Technologies, чиято основна мисия е разработването на авангардни технологии за обезсоляване.

Ние имаме ограничени запаси от прясна вода на Земята. Един от начините да се справим с нарастващото търсене на вода е създаването на технология за обезсоляване на морската вода, която да я направим достъпна, лесно получаема и икономически изгодна суровина.

Наличието на един прост и ефективен начин за трансформиране на морска или друга солена вода в чиста, свежа, питейна вода може да ви избави от смърт, и да подобри живота в много части на света.

В науката има много методи за обезсоляване на морската вода, но за да ги изпълните се изискват много пари и енергия, с която на много места просто не разполагат.

Благодарение на работата на химици от Университета на Тексас в Остин и Университета в Марбург в Германия, се разработват обещаващи нови технологии за предоставяне на прясна вода, които в крайна сметка могат да се използват за прости, преносими, нискоенергийни устройства. Полученият метод консумира толкова малко енергия, че той може да работи с купена от магазина батерията.

За активиране на процеса обезсоляване, изследователи захранват с малко напрежение (3 V) пластмасова чип, пълен с морска вода. Вътре в чипа се намира микроканал разделен на два клона. Вгаденият на мястото на разделянето електрод неутрализира свободните йони на хлора, съдържащи се в морската вода. Това засилва локалния електрически интензитет на полето в сравнение с останалата част на канала. Това изменение на полето е достатъчно да пренасочи солта в един от каналите, а обезсолената вода влиза в другия канал.

Ключът към премахване на солта от морската вода е реакция на неутрализация, създадена от електрода.

До сега учените са успели да добият само 25% опресняване с помощта на тази технология. Производството на питейна вода чрез обезсоляване трябва да достигне 99%. Учените са уверени, че това може да бъде постигнато.

Всеки град си има своя атракция, но ако няма такава, то трябва да се появи. Какви ли не идеи минават през главите на хората. На всеки жител на град може да му хрумне нещо, което ще привлече вниманието на широката общественост, и където туристите ще искат да дойдат.
Такива забележителности са паметници с необичайна конструкция или просто по-друга форма на здание.
Водните източници също могат да минат в графата за градска забележителност, независимо от това дали са естествени или изкуствени.
TPlans се е ангажирала да построи 800-метров басейн в Дотонбори, Япония. Ако басейна се открие, както е планирано, в средата на 2015 г., той ще бъде най-големият в света открит басейн.
Схемата наподобява план басейн YN Studio, който ще се изведе от крайградските басейни, наречени LidoLine.
Този план е бил разработен за Риджентс, Лондон. Идеята била в канал с ширина 12 м  да се запълни с пречистена вода от градската система, а не да се използва филтрирана вода от самия канал.
Частната фирма, която ще изгради Дотонбори, е създадена през април специално за проекта, който се очаква да струва 3000000000 йени или около 490 милиона долара.

На 29 ноември 1980 г. при търсене на нефт в американскито езеро Пенер погрешка била пробита дупка в една от солените мини под езерото.
Водата бързо увеличила отвора до 35 сантиметра и се спуснала надолу.
Езерото станало плитко и в него потекла вода от Мексиканския залив свързан с Пенерния канал.
след известно време  езерото от сладководно станало солено. Максималната дълбочина се увеличила 100 пъти. Вследствие, на което напълно се изменила околната екосистема.

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.