Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.

В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Голяма кула се издигаше върху води от блестящи четириъгълни камъни. Тя се строеше от яки момците. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните се вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха с другите отломки. Така се съчетаваха един с друг, че строежа сякаш бе изградена от един камък.
Някои от камъните хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едри камъни поставяха в кръг около кулата и не ги използуваха за строежа, защото бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети бели и заоблени, не бяха подходящи за строежа.
Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата стигащи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя по едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до вода, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до нея.
Позната ли ти е тази кула? Защо тя се строи върху вода? Защото живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува.
Кулата е била основана чрез Словото на Твореца и се управлява от невидимата  Му сила.
Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват около нея и ще прославят Бога.
Камъните, подложени в основата на строежа, но не изсечени, приличат на хора , които са ходили в правдата и са се съобразявали със законите.
А онези, изхвърлените кои са?
Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят.
Изсечените и захвърлените надалеч камъни са непоправимите.
А кои са пропукалите се?
Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни, именно това е тяхната пукнатина.  Повредените са тези, които поради грешките си са загубили пътя на правдата
А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа?
Това са тия, дето имат богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
Когато богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях, тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. Докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ.
Другите камъни захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, търкалящите се от пътя по нагорнището, това са тези, които поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки по нагорнището. Падналите в огън са тези, които са отстъпили накрая. В сърцата им изобщо няма покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни, падналите близо до води и неспособни да стигнат до нея са тези, които са чули истината, но щом в паметта им се настанила тя, те пак тръгват след нечестивите си желания.
Изведнъж видях седем жени, застанали в кръг около кулата.
Тази кула се носеше от тях. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен. Следващите са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела ще можеш да се спасиш.
Каква сила притежава всяка от тях?
От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище.
Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи.
Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да давате, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа.

Човекът и змията си живеели добре. Той в къщата, тя сред камъните на дувара. Случило се обаче веднъж, че змията ухапала детето на човека. Хукнал той с брадвата подире й. Е, не могъл да я убие, но успял да отсече опашката й. Минало време, поотлежала скръбта на човека и той един ден рекъл на змията да турят пепел на миналото и да заживеят в предишния сговор. А тя, натежала от мъдрост през годините, подала глава между камъните и му отговорила:
– Не се лъжи, човече. Докато ти гледаш гроба на детето си, а аз отрязаната си опашка, между нас приятелство не може да има.