Командировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

Лятото, край една малка селска църква попаднах на доста интересна компания. Беше интересен човек, падаше малко ексцентрик.
При лутанията си се бе натъкнал на някаква „нова религия“ увенчана с високомерие и възвишеност.
Моя събеседник беше много забавен. Пътувал отвъд тропиците , разказваше интересни неща за своите пътешествия. Със загорялото си лице, бухнали вежди и остра брадичка ми напомняше на някой горски дух.
Бяхме седнали на тревата и лениво се взирахме в кубето на църквата.
Вечерта се предусещаше в късния следобед, а в небето се носеше мощна птича песен.
Изведнъж той се извърна към мен и ме попита:
– Знаете ли защо шпилът на църквата е вирнат така?
Признах невежеството си, като срамежливо повдигнах рамене, а той махна с ръка и продължи:
– О, същото е като при обелиските – античен фалически култ.
Какво бе породило това твърдение? Навярно някакво извратени мислене. Нима има думи на земята, с които може да се изрази такава нелепост и то на такова място?! Но всичко това беше пълен абсурд!
Едва сега разбрах как са се чувствали тези, които са изпращали вещиците на клада.

– Ами да, наистина, – казах след минута, – ако не беше фалическият култ, църквата щеше да е построена наопаки, кацнала върху шпила, насочен на долу.
Стана ми смешно. Но събеседникът ми сякаш не забеляза иронията, той по никакъв начин не даде знак, че се е засегнал. Изглежда не се отнасяше достатъчно ревностно към „научните“ си открития.

В Диеп Франция се състояло тържественото откриване на паметника на Камий Сен-Санс, на което присъствал и самият композитор.
Сен-Санс се отнесъл с голяма ирония към събитието:
– Какво да се прави, трябва да се смиря с това, че не съм човек, а паметник. Очевидно диепчани толкова мразят музиката ми, че просто са се изморили да чакат смъртта ми и така ме карат да престана да пиша.

Митът за „развитие на демокрацията“ е изфабрикувал поредната пукнатина и то на доста неприятно място за неговите пазители.
Става дума за използване на човешки материал за производство…за подобряване вкуса на „Pepsi“.
Според американските медии хранителният гигант е сключил договор с биотехнологична компания Senomyx специализирана в използването на клетки от мъртви ембриони, с цел да подобри вкуса на напитката си.
Представители на различни религии са протестирали многократно срещу използването на човешки ембриони. Дори когато става дума за чисто медицинска нужда, това е кощунство. Възразявали са от позицията на светския хуманизъм, че са нужни нови лекарства, че трябва да се мисли за здравето на хората. Но за пореден път се убеждаваме, че всяка идея се развива под натиска на медиите и разпространяващата се информация.
Това, че мъртвия човешки зародиш е използван за усилване вкуса на „Pepsi“ има някаква особена ирония. От една страна, неродено дете, а от друга абсолютен химически препарат. В изпълнението на тази гнусна идея, възниква елементарна пропорция: колкото повече „Pepsi“, толкова повече ембриони. В края на краищата абортите  ще придобият промишлено значение. Това е неизбежно!
Това е истински цинизъм, както за авторите на това решение, така и за високопоставените лица, които пазят мълчание по този въпрос. Случаят наистина е безпрецедентен.
Би ми се искало, тази скандална история да сложи край на използването на човешки ембриони. Каквито и да са целите, тази практика безусловно трябва да бъде забранена.