Защо и как става така, че избираме обувки в магазина, а после се ядосваме, Но има изход от всяко положение.

Ето ви и няколко съвета за целта.

Белите обувки могат да се очистят със паста за зъби.

Ако обувките те стискат, сложи си вълнени чорапи и след това ги обуй. Нагрей ги със сешоар. След няколко минути изключете сешоара и вече ще се чувствате удобно в тях.

Друг начин да ги разширите е да сложите в тях найлонови торбички пълни с вода, а след това ги оставете във фризера.  Вода в торбичките ще се разшири и обувки с нея.

За да не получите мазоли след първото обуване на нови обувки, напръскайте ги с дезодорант.

Пакетче от чай отстранява неприятния мирис в обувките.

За да премахнете скърцането и неприятната миризма в обувките си, посипете ги с бебешка пудра.

Ако не искате да се хлъзгате през зимата, на сухата подметка на обувката залепете медицински лейкопласт.

За да направите обувките си непропускливи, добре е да ги намажете натурален пчелен восък и ги подсушете с сешоар.

Избийте зъбите си! Давайте! Удряйте по тях!

Почакайте! Не правете това!

За тези от вас, които са го направили, нека обърнат внимание, че средата от кървава каша около зъбите е останала практически непокътната.

Това е така, защото зъбите са съставени от емайл, който е най-твърдото вещество в човешкото тяло и възможно един от най-устойчиви материали на планетата.

Тогава е лесно да се обясни, защо по-голяма част от стоматологичното оборудване, представлява миниатюрни електроинструменти с високо качество, които много трудно могат да извадят дори и най-малка част от повърхност на зъбите ни.

В стоматологичната клиника бе спокойно. Съседната врата бе на детския кабинет, където се движеха толкова малки деца, които можеха и да нямат зъби.

Изведнъж от детския кабинет изхвърча един малчуган с опулени от ужас очи.

Бяха започнали да му вадят зъб, като предварително му бяха сложили упойка. Детето трудни обръщаше вдървения си и безчувствен език.

Ужасеният малчуганът попита:

– Защо ме убодоха?

Наблизо седеше майка му, която му обясни:

– Убодоха те, за да не чувстваш болка, когато ти вадят зъба.

Момчето захапа вдървения си език и започна да вика:

– Лъжеш. Зъб може и така да се извади. Тук сте ме довели, за да ми махнете езика.

И малчугана побягна към изхода.

В Татаристан любителите на риболова са хванали необичаен воден обитател.

Ужасната риба мутант се хванала на обикновен дъждовен червей. Местните рибари се уплашили от своя улов.

Огромната зъбата риба имала черен цвят и предизвикала ужас.

На снимката се вижда, че рибата е дълга около десет сантиметра, а в устата и има остри зъби.

Това не е фантастика, нито дело на някой майстор  във Фотошопа. Такива риби са се появили и в други райони на Русия.

За първи път информация за рибата мутант се е появила в района на Амур.

В една компания актуализираха служителите. За целта наеха нов изпълнителен директор – Григор Бързаков.

Той се славеше с непоколебимост, взискателност, педантичност, решителност и упоритост във всяко начинание. До сега не бе имал провал. Началниците му много разчитаха на него.

Бързаков заяви своето намерение още от самото начало:

– Твърдо съм решил да се отърва от всички мързеливци, шляещи се без работа и най-вече безотговорните.

Когато Бързаков влезе във фоайето забеляза младеж, който се бе облегнал на стената и лениво чоплеше зъбите си с клечка.

В помещението имаше и други служители.

„Сега е време, – каза си Бързаков, – да им покажа един назидателен урок. Всеки трябва да бъде на мястото си и да работи, а не като този младок ….“

Григор се приближи към младежа и строго го попита:

– Колко изкарваш на седмица?

Младежът бе изненадан. Той внимателно огледа внушаващия страх мъж и отговори:

– 40 долара.

Бързаков грубо каза:

– Изчакай ме тук.

Той отиде до кабинета си и се върна след няколко минути. В ръката си държеше пари.

Подаде на младежа 160 долара и доста гръмко каза, за да го чуят и останалите:

– Ето ти заплатата за четири седмици. Сега се махай и повече да не съм те видял да припариш тук.

Доволен от себе си Бързаков огледа останалите служители в помещението и попита:

– Някой може ли да ми каже, с какво се занимаваше този некадърник?

Всички го гледаха уплашено. От ъгъла на стаята се чу ясен мъжки глас:

– Този младеж работи в близката пицария и доставя пици по заявки на клиентите. Той просто чакаше, кога ще му платят поръчката.