Архив за етикет: затвор

Затвор за участието в протест срещу ядрените оръжия

В САЩ, съдът осъди 84 -годишната монахиня на три години затвор за участието й в знак на протест срещу ядрени оръжия, разположени в уранови съоръжението за съхранение в Тенеси през юли 2012 г.
Двама други обвиняеми по делото били осъдени на повече от пет години в затвора.
Говорейки по време на съдебното заседание, монахинята казала, че не се покайва за делата си, а само съжалява, че през последните 70 години не се е решила да предприеме такова действие.
Протестиращите успели да пробият през оградата и да се промъкнат в една от най-защитените части на комплекса, където развели знамена с протестни лозунги и разрушили една малка част от стената.

Как да убиеш своето его

Психиатър дошъл при един мъдрец и го попитал:
– Как се справяш с неврозите?
– Аз се освобождавам от тях.
– Но как го правиш?
– Вместо да решавам проблема, унищожавам този, който го предизвиква.
– Как мога да убия своето его?
– Премести се от затвора на своите мисли в света на усещанията, – казал мъдрецът.

Олимпиада зад решетките

Зимната Олимпиада през 1980 г. в Лейк Плесид дълго ще се запомни от учасниците с лошата си организация.
Състезанията се провели на стари спортни съоръжения, построени още за Игрите през 1932 г.
Организаторите решили, че не е нужно да харчат много пари, достатъчно, според тях, било само малко да обновят обектите.
Посетителите и журналистите били неприятно изненадани от транспортните задръствания и ненадежността на скъпо струващите комуникации.
Но още по-лошо било за спортистите и делегациите, които ги придружавали, когато били настанени в сградата на градския затвор.

Не лъжесвидетелствай

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Страдание пораждащо песни

Сляпата поетеса Фани Крозби е написала повече от осем хиляди песни
Изглежда тя е имала всички основания да се обиди и да бъде недоволна от своята съдба. Но когато била вече на 85 години, казала, че не съжалява за нито един миг от живота си. Тя съвсем съзнателно се е радвала на съдбата си. Така Бог можел по един единствен начин да използва оръдието Си.
Двадесет и три години тя е прекарала в Ню Йорк, в Института за слепи, първо като ученик, а след това като учител. Узнавайки, колко много хора със съкрушени сърца погиват, тя ги призовавала за спасение с голяма любов.
Без страх посещавала затворите, за да им разкрие греха на хората пред Бога и да им разкаже колко много Бог ги обича, давайки Син Си да бъде разпънат, за да спаси хората от полагащото им се наказание.
Веднъж в един затвор по време на молитва един затворник извикал:
– Не ме подминавай, Исусе!
Бог чул молитвата му, направил го ново създание и го благословил за работник на нивата Си.
Този вопъл докоснал сърцето на Фани и тя написала прекрасната песен „Не ме подминавай, Исусе, духът ми да не загине!
Страданието не е напразно. То възпитава ума ни и облагородява душата ни, дисциплинира волята ни, очиства чувствата ни, прояснява целта на живота ни, закалява и развива характера ни.