Сред психическите заболявания на човека, съществува такова, при което човек възприема обектите и предметите в много по-малък размер, отколкото са в действителоност.
В този случай обектът изглежда отдалечен или прекалено близък за дадения момент.
Това отклонение при човека се нарича синдром на Алиса в страната на Чудесата.
Учениците не разбирали, защо учителя им одобрява идеята за религиозното възпитание на младежите.
Веднъж го накарали да обясни гледната си точка.
Той им казал:
– Ваксинирайте юношата и ще го спасите от истинско заболяване, когато стане по-възрастен.
Адолф Хитлер, когато е бил на върха във властта, е убил трима лекари, които са видели медицинския му картон.
Според официалната версия, изложена в книгата „Моята борба“, той е ослепял временно след британска газова атака. Но това не е съвсем така.
След края на Първата световна война, той е изпратен в резервите на немската армия, заради проблеми със психиката. Била му поставена диагноза „истерична амблиопия“.
Вождът на Третия рай старателно е скривал този проблем. Диагнозата на психиатрите не му давала право да направи военна кариера. Единствено в това време е имал усещане за власт и сила.
Този факт е станал известен от писмата между немския неврохирург Отфрид Ферстер и двама американски невролози Виктор Гонд и Фостер Кенеди. В писмата Ферстер писал, че през 1918 г. е попаднал на медицинския картон на Хитлер в Пазевалската болница.
Тези писма попаднали в ръцете на британския историк, изучаващ епохата на Третия райх, Томас Вебер. Той предполага, че това психическо разтройство е помогнало на Хитлер да стане блестящ оратор и в крайна сметка получил неограничена власт. Не е ясно, как е бил във военния живот, когато е виждал само с едното око…
Учени, изследвали смъртта на Ленин, са почти сигурни, че той не е починал от естествена смърт, а е бил отровен.
Това разследване са направили американския невролог Гари Уинтърс и руския историк Лев Лури. Резултатите от изследването били представени на конференция в Медицинския факултет на Университета в Мериленд.
Официалната версия за смъртта на Ленин е, че той е умирял на 21 януари 1924 г. от инсулт, поради продължително хронично заболяване.
Лури установил, че здравето на вожда се е влошило постепенно. След първия инсулт през 1921 г. се оказала парализирана цялата му дясна половина от тялото. Но след това Ленин се възстановил и даже участвал в лов в началото на 1924 г.
Уинтърс проучил историята на заболяването на Ленин и доклада от аутопсията на тялото му. Въз основа на тези данни, той заключва, че до смъртта си вожда е бил доста активен и не са забелязани никакви признаци за предстояща смърт.
Но въпреки всичко, преди самата си смърт Ленин е получил няколко конвулсивни припадъка. Американският невролог смята, че това не са обичайните симптоми за инсулт.
Също така било установено, че по време на аутопсията на Ленин не е имал токсикологична експертиза. Затова Уинтърс и Лури смятат, че Владимир Илич Ленин е бил отровен.
Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира на 73 години от сърдечен удар.