Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен. Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.
Архив за етикет: живот
Женственост
Женствеността не се измерва с количеството модни обувки, изкуствен грим и скъпи бижута.
Тя изхожда от самото естество.
Това е, което се крие в самата същност на всяко момиче и жена.
Нейното предназначение е да бъде женствена.
И ако тя е разкрила това в себе си, ще бъде женствена във всяка форма на изява в живота.
Каква ужасна дума
Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..
Нека да….
Нека да обичаме и да не преставаме се удивляваме на живота.
Нека да вярваме, да помним хубавото и проявяваме милост. Да плачем от щастие и от душа да се смеем.
Давайте да живеем така, че да не остарява сърцето ни преждевременно. Нека просто да се възхищаваме на полята, небето и сребристата роса……
Ако ви е трудно, не се предавайте. Вървете напред, не навеждайте примирено глава.
Нека да бъдем искрени в общението си, честни в думите, постъпките и делата си.
Нека да вярваме, без съмнение. Да живеем наяве, а не в сънищата си.
Нека честно да признаваме грешките или когато завиждаме и лъжем.
Нека да живеем, обичаме и да се наслаждаваме на живота, разпервайки крилете на душата си.
Имай масло със себе си
Имало едно време един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Ако минел през врата и тя скърцала, той смазвал пантите й с маслото. Ако вратата трудно се затваряла, смазвал бравата й.
И така преминал живота му. Изглаждайки трудностите и улеснявайки пътя на тези, които идвали след него.
За някои той бил оригинален, за други странен, за трети необичаен, но той редовно пълнел съда си с масло и продължавал да смазва всичко, което му се изпречело пред очите и имало нужда от това.
Има много хора животът, на който ги смачква и безжалостно ги руши от ден на ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от масло на радост, нежност и любов.
Имаш ли свой съд с масло при себе си?
Бъди готов да окажеш помощ на ближния още от сутринта. Ти можеш да омекчиш препятстванията, които той ще срещне през деня. Маслото ободрява изпадналия духом.
Как? Понякога твоята дума може да утеши отчаялия се. Кажи я!
В живота ни може да не ни се представи друг случай, за да се докоснем до живота на друг и да му помогнем, за това не се колебай, а действай!
Маслото на милосърдието омекотява острите и груби ръбове на унищожителния грях в живота и създава възможност да се приеме изкупителната благодат на Спасителя.