Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

Хората все повече се стремят да заменят съществуващия обществен транспорт с по-практичен и модерен, тъй като старата транспортна система не е безопасна за живота и здравето.
Много учени от цял ​​свят в последните десетилетия активно работят за по-практичен и по-екологичен начин за придвижване в мегаполисите.
Най-ярък пример за футуристична транспортна система може да се нарече SkyTran, която се планира да се създаде в Тел Авив.
SkyTran включва движение на хора в специални кабини с магнитно поле, като по този начин може да се постигне скорост от 200 км / ч. Планира се чрез тези системи за придвижване да се свържат няколко учебни заведения, места за отдих и търговския район в Тел Авив.
Ползите от този проект са неоспорими. Екологичният транспорт за няколко минути може сигурно и удобно да сближи хората, въпреки неблагоприятните външни фактори.
Транспортната система на бъдещето е екологично безопасна, развива висока скорост, надеждна е, значително намалява времето, потреблението и финансовите разходи, което е важно предимство.

Смъртта дебне на всяка крачка в този свят, но ние бавно и внимателно се измъкваме, като се освобождаваме от нейната зловеща хватка. Егоизмът, омразата и гордостта са очевидните противници на живота, а любовта и самопожертвувателността ни дават нови порции живот.

Едва ли е нужно да отидете далече за да вкусите от горчилката на ежедневието. Долавяме я във всеки офис, в семейството, на работното място навсякъде, където има хора.

Заразата на егоизма доминира с притежателните си местоимения: моите мечти, моята кола, моите неща, моя начин…… Сами сте усетили колко е свиреп този гигант.

Но от време на време в суматохата и смрадта проблясва искрица любов и милост. Някой е споделил малкото, което има, друг е извървял една миля с теб, за да те утеши, трети те спира да не направиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш.

А защо да не бъдеш това именно ти? Защо да не дадеш старт на промяната за по-добър живот?

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена, която силно обичала Господа. Всеки път, когато отивала на църква, мъжът и казвал:
– Помоли се там  за мен!
И така успокоявал  съвестта си.
Веднъж жената отишла на църква, а мъжът зает с разни неща, уморен заспал. И му се присънил сън, че е умрял и заедно с жена си е пред портите на рая. Хванал здраво ръката на жена си и казал:
– Сега ще влезем в Небесното царство заедно.
Един Божи ангел открехнал вратата и се обърнал към жената:
– Ти можеш да влезеш, но без него.
Някаква сила я отделила от него и тя изчезнала зад вратата, която моментално се затворила.
От ужас мъжът се събудил и останал много доволен, когато разбрал, че това е само сън. От тогава той станал много ревностен за Господа.
Да това е само сън, но да внимаваме, това да не се случи в действителност в нечий живот.

Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!