Когато нещо при вас не се получава, не означава, че вие сте неудачник. Провали често се случват в живота.
По-добре се поучете от грешките си и не се подавайте на натиска им.
Творческите хора приемат своите неуспехи доста близко до сърцето, но трябва да разберат, че грешката е част от обучението и растежа в живота.
Покажете ми човек, който никога не се е провалял и аз ще ви покажа човек, който никога нищо не е правил. Не позволявайте провалът да стане второто ви „Аз“!
Учейки се от грешките си, ние ставаме по добри и творчески настроени.
Изобретявайте нещо. Ако развивате творческата жила във себе си, ще виждате обикновените неща в друга светлина. Направете творческия процес в живота си непрекъснат поток.
Не си мислете, че творите само на работното си място. Ако на работата си пишете, в къщи се заемете, например, с живопис. Ако рисувате, защо да не се обучите да шиете? А ако шиете, декорирайте! Всяка идея ще ви дойде добре
За да бъде човек творец, трябва да излезе от зоната на комфорта и да намери нови начини за изява.
Архив за етикет: живот
Защо то….
Позволих им да го подържат, когато разбраха, че положението му беше безнадежно. Сестрата го пови и го подаде внимателно на майката. Тя усещаше топлината му и знаеше, че още е живо. Повдигна го. Целуна го по челото, а след това и по бузките.
– Не е възможно да е истина, – изстена бащата и очите му се напълниха със сълзи.
Той продължаваше да гледа бебето напълно шокиран. Протегна ръце и взе детето от майката. Върху малкото личице на бебето капна сълза, след това още една.
– Извинявай сине, – каза бащата и нежно обърса покапалите сълзи. – Съжалявам, че не те опазихме. Няма да те водя на разходка. Няма да присъствам на изявите ти във училище и ……толкова много исках да сме заедно…….
Жената силно се притисна към мъжа си, който все още държеше детето в ръце си. Времето минаваше, но те бяха изгубили престава за него. Очите им не се откъсваха от бебето. Единственото им желание беше да споделят остатъка от живота му.
То ги напусна с тиха въздишка и глава обърната към майка си, която отново го бе поела. Моментът беше ужасен. Малкото личице беше напълно безжизнено. Мъката ги сграбчи и те осъзнаха, че тяхното бебе си беше отишло.
Жената роптаеше и крещеше с приглушен от болката глас:
– Това е толкова жестико и несправедливо! То на никого лошо не е направило, а си отиде….защо то….. Боже, да беше взел мен по-добре, – ридания разтърсиха слабичкото ѝ тяло.
Хората от персонала бяха много внимателни, но какво можеха да направят в такъв момент….Една от сетрите прегърна жената. Посегнаха да вземат мъртвото телце от нея, но тя се хвърли като тигрица:
– Не, не го пипайте! Искам да остана с него.
Мъжът поиска да каже нещо на жена си, но видя обезумелите ѝ очи и тихо тръгна към вратата.
Едва след два часа, когата жената вече беше утихнала, успяха да вземат мъртвото бебе и да го отнесат.
Слънцето се бе скрило този ден и черни облаци забулиха небето. Необичайно за летен ден, духна студен вятър и листата застенаха по дърветата…..
Мечтите се сбъдват за тези, които не се отказват от тях
Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.
Благодарност
Не се благодари само веднъж в живота или на празник, само защото е наречен празник на благодарността. Това трябва да бъде навик на всеки човек. Колкото по-дълбоко разбираме Божията любов, толкова по-благодарни започваме да ставаме.
Можем да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, защото Бог е в контрол. Той може да отдели доброто от злото. Може да обърне глупавите ни грешки, които правим, в нещо важно за нас и другите. Без значение какво ще се случи, Бог няма да спре да ни обича. Има стотици неща, за да бъдем благодарни при всякакви обстоятелства, дори когато обстоятелствата не ни изглеждат добри.
Благодарността винаги изгражда по-дълбоки връзки между нас и други хора, и между нас и Бога.
Ако искате да бъде по-близо до някой, започнете да му благодарите. Напиши му малки бележки за насърчение.
Библията ни казва: „насърчавайте се един друг и се изграждайте едни други“. Като насърчаваме другите, ще открием, че Бог изгражда в живота ни, дълбоки взаимоотношения с Него и останалите хора.
Историята на играта Судоку
В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.