Човек, който няма вяра в Бога е безотговорен и опасен за обществото. Такъв човек няма мотивация да постъпва честно, благородно и разумно. Той се грижи само за днешния ден и за нещата в своя полза.

На него му е безразлично какво ще стане по-нататък, защото после може и да няма. За това, според него не е нужно да си отговорен, тъй като няма да има никакви последствия за това, което си извършил сега или преди.

Човек, който има вяра разбира, че всяко негово действие, думи или мисли водят до едни или други последствия. За това, такъв човек отговорно се отнася към това, което мисли, говори или прави.

Той знае, че рано или късно, пряко или косвено, резултатите от действията неизбежно ще се върнат към този, който е бил основната причина за проявлението им.

Дори смъртта не освобождава човек от отговорност за извършени дела, произнесени думи и зародили се мисли.

Ето защо човек, който не вярва в Бога и не гледа „зад хоризонта“ и за когото животът, който живее сега е единствения, е безотговорен. Той не може да действа в интерес на обществото и да извършва безкористни постъпки.

Критиката твърдо се е установила в разговорите на хората. Огромен брой люде лесно си позволяват да изразят своето негативно отношение по всички въпроси.

Хората не се уморяват да критикуват правителството, органите, съседите, ……

Те са склонни да открият недостатъците във външния ви вид, показвайки загриженост за вас, като подчертават вашите кусури.

Когато единственият радостен човек започне да критикува, това говори за лошо състояние на взаимоотношенията.

Човек, който живее при постоянни укори и обиди и не може да се реализира, започва да критикува, за да изправи недостатъците си, като очерня всички и всичко без реална причина.

Ако ви се налага да общувате с вечно недоволен човек, разберете, той вероятно е обиден на живота и се опитва да отреагира, като добавя черни краски на всичко, независимо от това къде се намира. Това е неговия начин да изправи прекършеното си от обида състояние, а именно да обиди събеседника си.

Най-добрата тактика в дадения случай е да не встъпвате в спор с него. Обективност от негова страна няма да получите. Инатът му няма да позволи да приеме вашата гледна точка, дори и да приведете неоспорими аргументи.

Когато ви приближава неприятен събеседник, не се мръщете. Помислете за това, че и вие сте също нечий събеседник.

Нашето отношение към околните, нашето недоволство и раздразнение от тях е следствие на нашето собствено състояние. Колкото по-неудовлетворени се чувстваме, толкова сме по-груби и нетърпими към хората.

За всеки наш недостиг ще се намери чуждо неприятно поведение, но чуждата нереализираност не може да не отблъсква.

Когато правилно разберете потребностите си, вие ще балансирате вътрешното си състояние и тогава трудно ще бъдете разклатени от чуждия негативизъм.

От тук и извода: Повече търпение и по-малко раздразнение.

Колкото по-добре разберете своето и чуждото състояние, толкова по-качествено и приятно ще бъде вашето общение с другите.

Когато вярваме в Исус, ние получаваме Божията сила за ежедневния си живот.

Някой може да каже: „Е, голяма работа“. Но знаете ли , че за повечето хора проблем номер едно в живота не са притесненията,страха, вината или огорченията. Техният проблем е умората.

Чувала съм някой да казва: „През цялото време съм толкова уморен, че не успявам всичко да направя.о. Направо съм болен. От умора чак ми прилошава“.

Причината, поради която сте уморени през цялото време е, че нямате достатъчно на енергия. Тогава защото не включите Божията сила? Вие се опитвате да живеете живота си, опирайки се само на собствените си сили и възможности.

Може ли да се изпълни вашата цел в живота, без да бъде включена Божията сила? Прахосмукачката няма няма да работи, ако тя не е включена към източник енергия.

В Исая 40:29 се казва : „Той дава сила на ослабналите и умножава мощта на немощните„.

Нужна ви е Божията сила и то много повече, отколкото можете да си представяте. Павел изразява това по следния начин: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“.

Това не е положителна умствена нагласа. Нито помощ, която можете да получите чрез психология.  Това е Божията сила.

Тя ти дава сила да се справиш със самота, със стреса, с напрежението, с вина, със страха, със скуката, с горчивината, с отхвърлянето, с финансовите си неразбории, с здравните си кризи, със затрудненията си.

Откъде идва тази сила? Тя идва от Бога, когато повярваме в Исус Христос.

Денят беше хубав. Слънцето даряваше с топлина забързаните хора. Дърветата шумоляха тихо с листата си, а вятърът с невидимите си пръсти свиреше нежна, едва доловима песен.

Една жена се опитваше да влезе в метро станцията, опипвайки с бастун настилката пред себе си. Вратата многократно се отваряше и затваряше, но тя не смееше да премине. Явно бе, че не я вижда.

Милена се приближи и реших да ѝ помогна да влезе в метрото. Тя попита жената:

– В каква посока ще пътувате? Имате ли билет?

– Тук ме познават и ще ме пуснат без проблем, – отговори жената.

Двете слязоха бавно по стълбите.

– Аз съм само за една станция, после сама ще се оправи, – каза сляпата жена.
Гърдите ѝ хъркаха, като на стар акордеон.
– Едното ми око е с отлепена ретина, а с другото изобщо не виждам, – сподели жената. – Лошо е, моето момиче, да си без очи. Трудно е. Бутат те, присмиват ти се. А аз не виждам накъде отивам.

Жената се хвана за Милена и през цялото време до нейната спирка, все се усмихваше

– Благодаря на Господа, че изпраща добри хора, като теб, девойче,  да ми помагат.

Стигнаха до спирката. Милена реших, че не мога да я оставя така, за това слезе с нея и я придружи до дома ѝ. Жената знаеше всеки тротоар, къде е по-високо и къде по-ниско.

– Моля да ме извиниш, дете, за времето което ти отнех.

Милена я гледаше с умиление и усещаше каква прекрасна душа се крие зад вече повехналото ѝ тяло.

– Не се ли страхувате да излизате полусляпа в големия град, – попита я Милена.

– Днес, моето момиче, може да е последният ми ден, – отговори жената. – Затова реших да излязла и да се порадвам на слънцето.

Усмивката не слизаше от лицето ѝ .

– Аз сън на 97 години и всеки ден е подарък за мен.

Преди да се разделят жената помоли Милена:

– Наведете се към мен, за да види лицето ти и да го запомня. Едва ли ще се срещнем отново.
Разплака се, хвана ръцете на Милена и ги целуна. Момичето онемях, останах без думи, а жената продължи:
– Пази си здравето, моето  момиче. Научи се да обичаш. Бъди благодарна за всичко и за доброто, и за лошото в живота си.
Милена никога нямаше да забрави тази жена, макар и невиждащи тя бе изпълнена с живот.

Попитали една добра, мъдра и стара жена:

– Бабо, ти си живяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от нашите. Имаш ли някакъв таен секрет за това?

– Имам, милички. Всички добри неща, които са ми направили, запазвам в сърцето си, а лошите хвърлям във водата. Ако правех обратното, сърцето ми щеше да има ужасни белези, а сега то се чувства добре. Бог ни е дал две скъпоценни способности: да помним и да забравяме. Когато ни правят добро, признателността изисква да запомним това, а когато ни правят зло, любовта ни подбужда да го забравим.

Не запазвайте болката и обидата в сърцето си, това ще ви погуби.