Бащата на известният онколог академик Блохин бил провинциален лекар.
Веднъж той влязъл в двора, приближил тъста си и отскубнал няколко косъма от брадата му. След това разказал на тъста си, за какво му били нужни космите му.
При него дошла една жена, която смятала, че в гърлото й растат косми. Той помолил жената малко да почака, докато се приготви за лечебната манипулация и изкочил на двора.
След това поставил пациентката в една тъмна стая и с пинцети дърпал рязко в гърлото й. След това бързо изкарал пинцетата и показал скритите в другата ръка косми.
– Ето какво ви е пречело.
Много години тази жена пишела благодарствени писма, в които многократно повтаряла, как ходила при най-добрите специалисти в Москва и те й казвали, че й няма нищо, но никой не се заел да й помогне.

Женствеността не се измерва с количеството модни обувки, изкуствен грим и скъпи бижута.
Тя изхожда от самото естество.
Това е, което се крие в самата същност на всяко момиче и жена.
Нейното предназначение е да бъде женствена.
И ако тя е разкрила това в себе си, ще бъде женствена във всяка форма на изява в живота.

Веднъж Здравето и Щастието за спорили. Те не могли да решат, кое от тях е по-важно.
– Аз съм по-важно!
– Защо?
– Без мен на хората им е лошо. Те все ме търсят. Все за мен говорят. Всеки иска да е щастлив.
– Но всеки иска да бъде и здрав!
– Виж за здравето малко говорят, но за щастието постоянно.
– Нима смяташ, че хората нямат нужда от здраве?
– Щастието е по-важно, без него хората не могат. Ето идва едно момче, нека да го попитаме , кое е главното, щастието или здравето.
И те се обърнали към момчето:
– Момче, кое за теб е по-важно, щастието или здравето?
– Разбира се, че щастието! – без много да се замисли казало момчето.
– А ти щастлив ли си?
– Да, аз съм щастлив!
– Ето виждаш ли! – плеснало с ръце Щастието и подскочило от радост. – Нали ти казвам щастието е по-важно от здравето.
– Кажи, момче, ти здрав ли си? –  попитало Здравето.
– Да, здрав съм!
– Късметлия! – намесила се в разговора жена, която минавала от там. – Ако имах твоето здраве и аз щях да съм щастлива.

Лошо е да си болен.
Баба Нина настина и легна болна от ангина. В дома си живееше сама. Не можеше да става от леглото и плачеше безпомощно.
Тя имаше куче, късокосместо, от неизвестна порода. То стоеше неотклонно до кревата й и я гледаше с безпокойство.
Изведнъж животното, като че ли нещо се сети и излезе от стаята.
След малко се върна. В устата си държеше мазен, миризлив кокал. Вероятно, той е бил скрит за „черни дни“.
Кучето постави кокала на възглавницата и започна да го побутва с носа си към болната жена. Сякаш й казваше:
– Хапни си!
Баба Нина обърса сълзите си. Усмивка заля лицето й. Погали кучето и вече развеселена добави:
– Благодаря! Много си грижовен.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.